tag:blogger.com,1999:blog-187404792024-03-13T13:40:13.855+02:00cocktaileoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.comBlogger65125tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-91330765281001694082010-12-28T00:19:00.000+02:002010-12-28T00:19:40.811+02:00Детски игриПриятели от днес,<br />
аз, Елен и момиче<br />
с претенциозно име,<br />
което не запомних,<br />
играем игри.<br />
<br />
Сами сме в апартамента,<br />
завесите са спуснати,<br />
а тя си е у дома<br />
и се чувства<br />
господар.<br />
<br />
"Нека всеки нарисува<br />
най-ценното в света."<br />
<br />
С цветни моливи, старателно<br />
тя рисува скъпоценен камък.<br />
Без рисуване, той декларира<br />
"Най-ценното са моите родители".<br />
<br />
Аз не знам какво да рисувам<br />
и мълча.<br />
<br />
Продължаваме да играем.<br />
Съпрузи сме,<br />
аз и той,<br />
а тя със замах дирижира<br />
нашия семеен живот.<br />
<br />
Като съпрузи<br />
аз и той сме голи,<br />
вързани с въже един за друг,<br />
залепени, объркани, готови<br />
да забравим.<br />
<br />
Аз не знам какво да правя<br />
и мълча.eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-21509801144911280882010-03-04T23:12:00.001+02:002010-03-04T23:13:23.354+02:00Въжето заникъдеПо повод последния ми пост за <a href="http://cocktailblog.blogspot.com/2010/03/blog-post.html">конструктивното отрицание</a> и втълпените нужди и желания се присетих и за едно стихотворение на Катерина Стойкова от стихосбирката й "Въздухът около пеперудата". Споделям тук българския му вариант.<br />
<br />
Въжето заникъде<br />
<i> По стихотворение на Моли Пикок </i><br />
<br />
Да ти липсва<br />
каквото<br />
не искаш<br />
е като да видиш<br />
въжето заникъде<br />
спуснато<br />
в ръцете ти<br />
след като<br />
си паднал<br />
на дъното<br />
на дълбок<br />
кладенец.<br />
Премисляш дали<br />
да го вържеш<br />
около кръста си<br />
около шията<br />
или само<br />
да поискаш<br />
парченце хляб.<br />
Има достатъчно<br />
вода.eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-30972550196787845462010-03-01T16:30:00.007+02:002010-03-01T18:05:57.171+02:00Конструктивно отрицаниеЧесто съм чувала хората да казват, че осъзнаваме стойността на нещо едва когато го загубим. Това проникновение обаче почти винаги се отнася за случаите, когато сме недооценили въпросното нещо, и много рядко за случаите, когато сме го надценили. А погледнато под още по-остър ъгъл май се оказва, че когато изгубим нещо, по презумпция се тръшкаме, че сме го изгубили, вместо да се замислим, дали изобщо сме имали нужда от него. Ако ли не, все ще се намери някой, който услужливо да ни припомни за лисицата и гроздето, та пак да се почувстваме зле. В крайна сметка, по-добре да имаш, без да ти трябва, отколкото да се окаже, че нямаш, когато ти трябва. Нали така?<br />
<br />
<br />
Всъщност не говоря единствено за нарастващата консумация и представата за благоденствие, основаваща се на растежа на вътрешния брутен продукт. Говоря за желанията, целите и изборите въобще, във всеки аспект на живота ни. За небалансирания начин, по който се трупат у нас и оформят ценностната ни система.* <br />
<br />
На всички ни е ясно, че голяма част от мислите, желанията и ценностите ни се промъкват у нас твърде незабелязано и без изричното ни съгласие. А и бързо генерират и транзитивната си обвивка. Другата част се оформя когато опитваме. Някои опитват по-активно, други по-пасивно - когато им се предложи. Но опитът почти винаги има позитивен знак - даваме шанс на нещо и в последствие го приемаме за постоянно или го отхвърляме. Разбира се, в много случаи казваме не. За съжаление обаче са малко казусите, които технически се равняват на "стигнах до заключението, че не обичам гъби, защото повръщам от тях". Обикновено се намесват много други фактори. А в дъното им стои простичката истина, че е безобразно лесно да накараш някого да мисли, че това са неговите желания и неговите мисли. Да му внушиш, че има нужда от нещо, от което няма нужда. Че прави нещо, не защото някой го е изманипулирал, а защото така му харесва. Тази податливост е универсална според мен и по всяка вероятност е оправдана и абсолютно необходима за същества, чието оцеляване не зависи от инстинкти, а от усвояване на знания. И всъщност тя не би представлявала голям проблем, ако в някакъв момент се появяваше и балансиращо противодействие. Ако опитването по-често имаше и обратния, отрицателен знак. Ако по-често опитвахме какво би било да нямаме нещата, които вече имаме.<br />
<br />
Опитването обаче много рядко има отрицателен знак. А когато това се случва, почти винаги е поради външни причини и обстоятелства. Трябва например да чакаме да настъпи световна финансова криза, за да изгубим работата си и постепенно да осъзнаем, че тя всъщност никога не е била подходящата за нас. Много трудно бихме провели този експеримент самоинициативно - предпочитаме да задържим това, което вече имаме. И ето го дисбаланса, за който говорех. Забравяме да почистим онова, което не е трябвало да попада у нас. Трупаме много повече, отколкото облекчаваме. То е все едно да правиш глинена фигурка и само да добавяш глина, без никога да отнемаш. Трябва да си гений, за да се получи нещо смислено по този начин. Разбира се, само с отрицание също трудно би се получило. И това отново ме присеща за <a href="http://www.imdb.com/title/tt0758758/">Into the Wild</a> - филма по книгата на Кракауер, който толкова силно ме впечатли. Но може би трябва да пиша за това в отделен пост.<br />
<br />
В последно време животът ми каза няколко значителни принудителни "НЕ"-та. В резултат се чувствам по-близо до себе си отвсякога. Глинената ми фигурка все още е твърде дебела и безформена и нямам ни най-малка представа какво наистина искам да правя с живота си. Но процесът на олекотяване, на освобождаване от това, което е излишно, колкото и да е бавен, е прекрасен.<br />
<br />
Особено когато от пасивен започне да се превръща в активен.<br />
<br />
<br />
*<span style="font-size: x-small;"> С уговорка използвам първо лице множествено число, тъй като по мои лични наблюдения проблемът, за който пиша, засяга повечето хора. Всъщност май всички, които познавам - в по-голяма или по-малка степен. Ако някой чувства, че се е справил с този проблем или никога не го е имал, моля да не се обижда от тази генерализация и да има предвид, че нямам него предвид. И да си го припомня, ако все пак реши да чете.</span>eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-10742523726904911512010-02-22T16:55:00.000+02:002010-02-22T16:55:53.748+02:00Онази страхотна реклама на Кока-КолаДокато разчиствах стари хард дискове попаднах на тази трогателна реклама на Кока-Кола от вече не толкова близкото минало и ми се прииска да я има някъде тук в блога. Толкова ми беше харесала навремето, че писах на Кока-Кола България с молба за повече информация. Шест месеца по-късно получих отговор. Първоначалната идеята за тази реклама и нейното създаване са осъществени в Аржентина. Клипът допълнително е бил адаптиран за българския и други пазари. В YouTube могат да се намерят различни варианти на различни езици, но тази ми е най-любимата. Когато ми остане време ще сложа и английски субтитри за широката аудитория.<br />
<br />
<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/4KHjH0CP8I8&hl=en_US&fs=1&"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/4KHjH0CP8I8&hl=en_US&fs=1&" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-49845472226320961172010-02-06T15:20:00.000+02:002010-02-06T14:25:41.754+02:00Поезията на термодинамичните закониЩе започна и тази статия с препратка към филма "<a href="http://cocktailblog.blogspot.com/2010/01/blog-post_18.html">Аватар</a>", тъй като се случи две реплики от филма да задействат асоциативната верига, довела в крайна сметка до желанието ми да напиша нещата по-долу. В единия случай главният герой разказваше за разбирането на Хората, че за да живее, човек взима енергия назаем и някой ден трябва да я върне. В другия случай той успокояваше умиращото животно, което току-що беше повалил по време на лов, с думите, че тялото му ще се превърне в част от хората. Както и други филми и книги с акцент върху племенни култури, и тук авторите скицират една житейска философия, която звучи някак мило, поетично - мъдростта на онези, които са близо до природата и живеят в хармония с нея. <br /><br />Това обаче не е някакво мистично или поетично отношение към живота и природата, а едно доста точно описание на динамиката им - поне доколкото ни е известно. А именно дълбокото осмисляне на фундаменталните природни закони има потенциала да променя погледа и отношението ни към света и към самите нас. Както и да ни носи огромна естетическа наслада. Затова и преди половин век Сър Чарлз Сноу провокира с твърдението, че незнанието на така наречените "интелектуалци" какво представлява вторият закон на термодинамиката е равносилно на това, така наречените "учени" да не са прочели нито една творба на Шекспир. <br /><br />Примерът със законите на термодинамиката е навярно най-подходящата илюстрация на това, за което говоря. От основния курс по физика в училище вероятно всички си спомнят първия закон на термодинамиката - закона за запазване на енергията. Той сам по себе си предизвиква революция в разбирането на едно дете за света. Поне за мен беше така. Енергията никога не се губи, никога не се създава - единствено преминава от един вид в друг. Бях удивена, очарована, вдъхновена. <br /><br />Въпреки че импликациите на втория закон на термодинамиката са не по-малко фундаментални, малцина свързват с него подобно "Аха!" изживяване. Всъщност, малцина са познатите ми, които имат представа за какво става дума, без да са изучавали физика и/или химия като част от висшето си образование.<br /><br />В най-популярната си формулировка, вторият закон на термодинамиката - законът за ентропията - гласи, че в една затворена система с времето ентропията винаги се увеличава, никога не намалява. Казано с по-прости думи, това означава, че енергията от всякакъв вид в нашата Вселена се разсейва, ако нищо не я възпрепятства. А ентропията количествено описва това разсейване - колко енергия е преминала от концентрирана към разсеяна. <br /><br />Горещите предмети изстиват. Защо? Бързо вибриращите молекули на горещото тяло притежават по-висока кинетична енергия в сравнение с по-ниско енергетичните молекули на по-студеното обкръжение. Тази енергия спонтанно се разпределя докато температурата на тялото и обкръжението се изравнят. Компресираният въздух в автомобилната гума излита навън, когато гумата се спука. Защо? Защото когато имат възможност, сблъсканите молекули на газа разпределят енергията си в по-рехавата атмосфера. Бензинът се запалва, когато се смеси с кислород и се подаде искра. Защо? Химичните връзки на молекулите на бензина и тези на кислорода са по-високо енергетични, отколкото тези на водата и въглеродния двуокис, които биха се образували когато бензинът и кислородът реагират. Така че когато тази реакция се осъществи, излишната енергия се отделя като топлина, която се разпределя. Затова бензинът и кислородът имат тенденцията да влизат в реакция.<br /><br />Концентрирана енергия към разпределена енергия. Това е поскоката на енергията в природата. Термодинамичната стрела на времето. Топлината не може да протича от студено тяло към топло - това би намалило ентропията. А теоретично би бил възможен следният сценарий. В един студен газ повечето молекули се движат бавно, но има и такива, които се движат по-бързо. Също така, в топлия газ повечето молекули се движат бързо, но има и такива, които се движат по-бавно. Ако взимаме най-бързите молекули от студения газ и ги слагаме при топлия, а най-бавните молекули от топлия газ слагаме при студения, студеният ще стане по-студен, а топлия - по-топъл. Това горе-долу е и постановката на един мисловен експеримент, наречен "Демонът на Максуел". Двата газа са разделени от топлонепроводима стена, в която има вратичка колкото за една молекула. Едно демонче следи скоростта на молекулите и когато бърза молекула от студения газ или бавна молекула от топлия газ се опита да премине от другата страна, отваря вратичката. И така ентропията на затворената система на двата газа намалява. Уловката е там, че системата на двата газа всъщност не е затворена - демонът също е част от нея, понеже измервайки скоростта на молекулите на газа, той взаимодейства с него. А за да следи молекулите е необходима енергия. Когато изразходва тази енергия, неговата ентропия или тази на устройството, което използва за измерването, се увеличава повече, отколкото намалява ентропията на системата на двата газа, така че в крайна сметка ентропията на системата демон плюс газ се увеличава.<br /><br />Според втория закон на термодинамиката живите организми, включително и ние хората, сме под постоянна заплаха. Органичните съединения, които ни изграждат, са много високо енергетични. Ние представляваме концентрирана енергия, която само чака да се разпилее. А всичкият този кислород около нас само чака да ни окисли и превърне в топлина, която да увеличи ентропията на Вселената. За щастие, макар по всичко да изглежда, че законът е абсолютен, той не е толкова строг и не казва кога енергията трябва да се разпилее. И тя няма да се разпилее, докато има нещо, което й пречи да го направи. Както стените на автомобилната гума пречат на молекулите на компресирания въздух да се разхвърчат навън, така и органичните ни молекули са защитени от спонтанна реакция с кислорода чрез така наречената енергия на активация - енергийната бариера, която трябва да бъде преодоляна, за да започне изобщо реакцията. Това е ролята на искрата, подпалваща горивната смес от бензин и кислород. Това е и ролята на пламъка, когато се опарим, или на слънчевите лъчи, когато раменете ни изгарят на плажа.<br /><br />Въпреки заплахата, която представлява за нас, без втория закон на термодинамиката животът би бил немислим. Законът гарантира посоката, в която се движи енергията - от концентрирана към разсеяна. А "автоматичните" биологични процеси в организма ни разчитат на това. Организмът ни разчита, че храната, която поглъщаме, ще влезе в реакция с кислорода, който сме вдишали, за да разпръснат те енергията, от която се нуждаем.<br /><br />Първият закон на термодинамиката създава впечатлението за безкраен кръговрат на енергията, в който на някого му идва ред да бъде облагодетелстван от енергията, когато на друг му дойде реда да се раздели с нея. Вторият закон на термодинамиката обаче управлява този процес на рециклиране и му поставя граници. Увеличаването на ентропията е пряко свързано с количеството работа, която една система може да извърши. Работата представлява пренос на енергия. Колкото по-добре разпределена е енергията, толкова по-малко пренос ще се извършва, толкова по-малко е полезната енергия. А законът за ентропията ни казва, че ентропията с времето расте. При превръщането на енергията, част от нея се разсейва като топлина. А всяка затворена система в крайна сметка се стреми към състояние на термодинамично равновесие - състоянието, в което енергията е максимално разпределена, а с това ентропията е максимална и няма повече спонтанни потоци на енергия. Когато системата достигне това състояние, нищо вече не се случва в нея без външна намеса - тя е мъртва.<br /><br />А какво, ако няма друга система, която да извърши тази външна намеса - ако затворената система в термодинамично равновесие, за която говорим, е самата Вселена? Така наречената Топлинна смърт на Вселената е едно възможно крайно състояние на Вселената, в което тя е достигнала максималната си ентропия. Не е много ясно обаче, дали то наистина може да бъде достигнато.<br /><br />Каквато и да е съдбата на Вселената, вторият закон на термодинамиката е едно от онези нейни гениални, елегантни хрумвания, които заслужават бурните овации на всичко живо. Това, че цялата Вселена се стреми към смърт, прави живота възможен. <br /><br />Възможно ли е някой да не вижда поезията в това?eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-5770640738769553492010-02-06T12:21:00.004+02:002010-02-06T12:30:11.657+02:00Statistics<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://img641.imageshack.us/img641/8683/statistics.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 400px;" src="http://img641.imageshack.us/img641/8683/statistics.jpg" border="0" alt="" /></a>eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-29255469810942762822010-01-30T22:00:00.003+02:002010-01-30T22:35:27.325+02:00Африканска нощИзмъквам се от обещана<br />и несбъдната прегръдка -<br />навън в африканската нощ.<br /><br />Жаравата вече не топли.<br />Долавям тихия шепот<br />на сънища, в които ме няма.<br /><br />Отдалечавам се бавно<br />под невидимия поглед <br />на безшумни животни.<br /><br />Не чувам нищо, нощта е тиха.<br />Ослушвам се - съвсем тиха.<br />Чувствам, че съм сама.*<br /><br /><br />*Последните три стиха са заемка от Джеймс Джойсeoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-27856440569871686552010-01-21T20:12:00.011+02:002010-01-22T13:29:32.210+02:00Мисловно радиоЧрез блога на <a href="http://darrylsloan.wordpress.com/2010/01/13/albert-einstein-on-telepathy/">Дарил Слоан</a> попаднах на една много любопитна книга, озаглавена "Mental Radio". За пръв път е публикувана през 1930 година, а авторът е Ъптон Синклер, който с тази книга прави едно наистина изненадващо творческо отклонение.<br /><br />Книгата описва много точно и подробно поредица от експерименти, които Синклер и жена му, Мери Крег Кимброу, провеждат с цел да потвърдят или отхвърлят съществуването на феномени като телепатия и ясновидство. Неудовлетворена от това, което науката има да каже по въпроса, глождена от съмнения относно демонстрациите на подобни способности от медиуми и устремена да достигне до дъното на всичко това, Мери Крег решава да потърси отговори от първа ръка. Резултатите от експериментите, които тя организира и провежда с помощта на съпруга си, са толкова неочаквани и смайващи, че Синклер не се колебае да заложи репутацията си и да им посвети тази книга.<br /><br />Основната серия от експерименти, които двамата провеждат, се състои в "отгатването" на рисунки. В единия вариант на експеримента, затворен в кабинета си, Синклер рисува произволен обект и се опитва да съсредоточи вниманието си върху рисунката. В същото време, през няколко стаи, съпругата му прилага определена медитационна техника и се опитва да улови фрагментите, които подсъзнанието й подава и да ги възпроизведе върху лист хартия, като често добавя и пояснителни думи. След това двамата сравняват оригинала с репродукцията. Подобни сесии Мери Крег организира и с неин роднина, живеещ на 40 мили разстояние.<br /><br />В друг вариант на експеримента серия от рисунки биват запечатани поединично в плътни хартиени пликове и номерирани. Мери Крег ги поставя една по една върху слънчевия си сплит и със същата техника се опитва да опише съдържанието им.<br /><br />Ето и няколко от многобройните илюстрации на тези експерименти, включени в книгата. Оригиналната рисунка е отляво, а интерпретацията на Мери Крег отдясно.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjFe6VjtmZWRAzjDUYGtHZiQhNSINfEvgW8JVg5aKITFp4ebg2G7DlvEVyU2FN8sccO6xzrmPM5HKlUR_3rIcHmlzI3qMQi3TpaH-wdHTvPwVdKxnYjX_tTawQnftsn3cI-IxQL/s1600-h/volcano.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 128px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjFe6VjtmZWRAzjDUYGtHZiQhNSINfEvgW8JVg5aKITFp4ebg2G7DlvEVyU2FN8sccO6xzrmPM5HKlUR_3rIcHmlzI3qMQi3TpaH-wdHTvPwVdKxnYjX_tTawQnftsn3cI-IxQL/s320/volcano.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5429494318409169474" /></a><br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiY_G0OJsowXpJx6TqdEmo9bF4hW2SxUwYE1hIFZ6JglgPsAqKmMet1wKQfBboGxH0Ec0JW2eHuUpSXKKu0hsqV-LF6vXnatoctmgd3e3na34hPPT2XUovRuNzBgOvATmwDbVlr/s1600-h/flag.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 142px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiY_G0OJsowXpJx6TqdEmo9bF4hW2SxUwYE1hIFZ6JglgPsAqKmMet1wKQfBboGxH0Ec0JW2eHuUpSXKKu0hsqV-LF6vXnatoctmgd3e3na34hPPT2XUovRuNzBgOvATmwDbVlr/s320/flag.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5429494440520455810" /></a><br /><br />Разбира се, не всички рисунки са толкова сполучливи. Но поразително често Мери Крег успява да улови характерни детайли или идеи и да ги пресъздаде или графично, или с думи, или и двете. В крайна сметка, при многобройните прилежно документирани и приведени в книгата примери на човек му става ясно, че е изключено попаденията да са чиста случайност. А при проведени контролни експерименти, при които се разчита единствено на налучкване, попаденията са нула.<br /><br />Разбира се, дали читателят ще приеме думите на автора и съпругата му за чиста монета, за умишлена или неумишлена заблуда, е въпрос на избор и доверчивост. Лично аз избирам да подходя позитивно и нямам никаква причина да се съмнявам нито в интелигентността, нито в съвестността на Синклер. Изглежда на същото мнение е и Айнщайн, който е автор на предговора към "Мисловно радио". И макар тази книга с експериментите, които стоят зад нея, да не може да се разглежда като неопровержимо доказателство за съществуването на телепатия, тя единствено затвърждава убеждението ми, че най-сигурният начин да достигна до някакви отговори е сама да изследвам непознатите кътчета и способности на ума си и да се осланям единствено на собствения си опит. Ако ще и да е под снизходителните погледи на хората около мен.<br /><br />Книгата "Mental radio" на английски език може да се свали безплатно <a href="http://www.scribd.com/doc/4848575/Upton-Sinclair-Mental-Radio">оттук</a>.eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-33729725362986553132010-01-18T20:49:00.016+02:002010-01-22T18:28:54.891+02:00АватарНаистина не съм предполагала, че ще се стигне дотам и аз да пригласям на хора от коментатори на това чудо на киното "Аватар". Нещо повече - не вярвах, че изобщо ще го гледам в близко бъдеще. Причините са много, като някои от тях са: 1) Масовите психози ме отлбъскват по презумпция. 2) Запъвам се като магаре на мост когато филм ми бива рекламиран с "невероятен е, гелдай го". 3) От "Властелина на пръстените" насам не съм гледала Холивудска суперпродукция, която мога да определя дори като "сносна". 4) Дори по време на конференцията в Копенхаген, Аватар си оставаше неизменно номер едно trending toppic в Twitter. 5) Дразня се, че след като всички си купиха гигантски LCD телевизори, HD-устройства и системи за многоизмерен звук, а събираните с години DVD-колекции бавно се подменят с HD-носители (пък някои от нас още не са си изхвърлили видеокасетите), кинопроизводителите за пореден път намериха начин да смучат качествено - този път чрез 3D-технологията. 6) И прочее.<br /><br />Обаче от известно време у мен назряваше странно желание за кинопреживяване, което впрочем събуди и някои подозрителни асоциации с опашките пред американските киносалони по време на Великата депресия. И когато това желание се комбинира с бавно настъпващото любопитство, някак успях да прежаля 12-те лева и отидох да видя филма.<br /><br />И той взе, че ми хареса. При това не по единствената причина, че изящният и деликатен свят на Пандора прекрасно се вписа в контекста на емоционалния ми ескапизъм. Струва ми се, че филмът поднася едно много важно послание по един много уместен начин. <br /><br />Още <a href="http://cocktailblog.blogspot.com/2007/09/blog-post_25.html">преди време</a>, когато се сблъсках с прекрасните фотографии на Бертран, за първи път си дадох сметка колко важна роля се пада на изкуството в борбата за оцеляване на планетата ни. При цялата си интелигентност и информираност, в сърцевината си огромната част от хората остават застрашително апатични. Природозащитниците размахват гневно ръце, плашат с апокалиптични сценарии, изтъкват поредици от научни факти, опитват се да събудят отговорност към бъдещите поколения, да вдъхват усещане за спешност. Но това "умоповдигане", което се опитват да постигнат, така и не се случва. Не и в мащабите, които са необходими. Аз не мисля, че причината за това се корени в някакъв безкраен егоизъм или инхерентна липса на капацитет за емпатия. По-скоро ми се струва естествено потокът от ежедневна информация, в който картина на ужасяващите последствия от земетресение се сменя с пищна церемония за връчване на филмови награди, а брутални убийства биват прекъсвани от реклама за вкусна пилешка супа, да задейства определени защитни механизми у нас. Разбира се, информационният поток не е единственият активатор на тази емоционална имунна система. Но резултатът от различните комбинирани въздействия е един - информацията не достига до дълбочината ни. Връзката между ума и емоционалния ни свят е нарушена.<br /><br />А на мен винаги ми се е струвало, че именно емоционалното вникване в проблемите е от решаващо значение за справянето с тях. Ако всеки един от нас беше влюбен в горите и морето и в красотата на живота навсякъде около нас; ако всеки виждаше във всяко растение, животно и човек едно природно чудо, творено и изпипвано до съвършенство в продължение на милиарди години; ако виждахме с душите си прекрасната взаимосвързаност на всичко живо и неживо; ако всичко това ни беше истински, <span style="font-style:italic;">истински</span> близко и скъпо, тогава кой от нас щеше да наблюдава равнодушно това, което се случва със света?<br /><br />Затова и ми се струва, че изкуството (и в частност киното като най-масовата форма на изкуство днес) има сериозни шансове да спомогне за промяната, от която се нуждаем. То умее да заобикаля ума и да влияе директно върху емоциите. А ние така или иначе сме изгладнели за емоции. Това е истина, до която рекламната индустрия отдавна е достигнала. За всички е ясно, че ако рекламата разчиташе единствено на фактология и рационалност, доникъде нямаше да я докара. Затова тя всячески се стреми да въздейства върху механизмите на подсъзнанието ни. Създава приятна обстановка, облича в думи и картини наши желания, показва ни хора, които ни карат да се чувстваме добре и свързва с тези емоции асоциацията за някой продукт. С надеждата, разбира се, че когато продуктът ни попадне в полезрението, подсъзнанието ни услужливо ще възпроизведе и асоциираната приятна емоция.<br /><br />Така че аз гледам на Аватар като на един вид сполучлива реклама на живота, природата и планетата. Харесва ми, че филмът е семпъл и необременен с излишни метафори. Чувам хората да говорят, че бил метафора на колониализма и империализма. Лично аз не виждам тук метафора - филмът описва съвсем конкретно и буквално едно човешко мислене и поведение, които сме наблюдавали в миналото и продължаваме да наблюдаваме и до днес, и ги поставя в перспектива, която може да бъде емоционално оценена. И както изглежда тя наистина бива емоционално оценена. Четох писанията на някой си <a href="http://www.christianpost.com/article/20091221/avatar-rambo-in-reverse/index.html">Ръсел Муур</a>, който казва "Ако можеш да накараш претъпкана кино зала в Кентъки да стане на крака и да аплодира поражението на собствената си страна във война, значи имаш наистина невероятни специални ефекти". Не знам дали причината е в ефектите, но очевидно нещо е достигнало до тези хора. Властите в Китай пък се канят да <a href="http://www.guardian.co.uk/world/2010/jan/18/china-censorship-avatar-confucious?utm_source=twitterfeed&utm_medium=twitter">ограничат</a> разпространението на филма, понеже се боят, че може да вдъхнови масови протести. <br /><br />Осъзнавам, че гледната ми точка може да звучи донякъде цинично и пренебрежително. Наистина нямам това предвид. Считам самата себе си за жертва на манипулационния двигател на обществото ни. Но се боя, че в един повреден свят в подобна доброкачествена "контраманипулация" може би се крие и единствената реална надежда за навременна промяна и преоценка. И което е най-важното, дълбоко в себе си вярвам, че емоционалната ни връзка с природата така или иначе си е там, една неизменна част от генома ни. Така че тя не може да бъде натрапена, а единствено открита.<br /><br />Иначе съм съгласна с критиците на филма. От гледна точка на съвременния киноман, сценарият е безкрайно предсказуем, а героите повърхностни и скучни. Клишетата са много, а най-досадното от тях е поредното превълплъщение на обикновеното "бяло" момче в най-печения член на племето. А най-разочароващ за мен пък е щастливият завършек. Както досегашната човешка история, така и самата постановка на филма го карат да изглежда твърде нелеп. Нещо повече, посланието щеше да бъде много по-запомнящо се, ако зрителите отнасяха у дома си не удоволетворение, а смут. <br /><br />От друга страна обаче до такава степен ми е дошло до гуша от словоборство, самоцелно критикарство и безкрайни претенции за това, как точно трябва да бъдем забавлявани, че предпочитам да харесвам Аватар за това, което е, отколкото да го отхвърлям заради това, което не е. Остава ми да се надявам, че ще се окаже симптоматичен за нещо голямо, което започва се случва в развлекателната индустрия и да стискам палци.eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-6869202670122477192010-01-18T15:34:00.005+02:002010-01-30T22:37:04.043+02:00Found and lostCarefully packed away<br />and squeezed between<br />box number twelve <br />labeled "Sports stuff"<br />and box number seventeen<br />"Items of high sentimental value"<br />by chance I found that missing<br />thoughtfulness of yours.<br /><br />It is now broken and useless,<br />so I hope you don't mind me<br />taking out the garbage for you.<br />I will try to have it recycled.eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-1223573195555026582010-01-12T15:57:00.009+02:002010-01-12T22:03:49.533+02:00Елизабет Гилбърт за креативността и опитомяването йНещо дълбоко подповърхностно ми допадна в тази презентация на Елизабет Гилбърт, излъчена в рамките на TEDxBG 2010. Освен сладкодумието, хуморът и необичайната тема, които сами по себе си заслужават 20-те минути инвестирано време, ме захласна и една полуосъзната-полуинтуитивна близост между начина, по който тя е избрала да общува със своя "гений" и начина, по който аз се опитвам да общувам със скритата си същност. А това ми вдъхва кураж.<br /><br />Ето и презентацията. От менюто могат да се включат и субтитри на български. Приятно гледане.<br /><br /><object width="446" height="326"><param name="movie" value="http://video.ted.com/assets/player/swf/EmbedPlayer.swf"></param><param name="allowFullScreen" value="true" /><param name="wmode" value="transparent"></param><param name="bgColor" value="#ffffff"></param> <param name="flashvars" value="vu=http://video.ted.com/talks/dynamic/ElizabethGilbert_2009-medium.flv&su=http://images.ted.com/images/ted/tedindex/embed-posters/ElizabethGilbert_2009.embed_thumbnail.jpg&vw=432&vh=240&ap=0&ti=453&introDuration=16500&adDuration=4000&postAdDuration=2000&adKeys=talk=elizabeth_gilbert_on_genius;year=2009;theme=words_about_words;theme=the_creative_spark;theme=speaking_at_ted2009;event=TED2009;&preAdTag=tconf.ted/embed;tile=1;sz=512x288;" /><embed src="http://video.ted.com/assets/player/swf/EmbedPlayer.swf" pluginspace="http://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" bgColor="#ffffff" width="446" height="326" allowFullScreen="true" flashvars="vu=http://video.ted.com/talks/dynamic/ElizabethGilbert_2009-medium.flv&su=http://images.ted.com/images/ted/tedindex/embed-posters/ElizabethGilbert_2009.embed_thumbnail.jpg&vw=432&vh=240&ap=0&ti=453&introDuration=16500&adDuration=4000&postAdDuration=2000&adKeys=talk=elizabeth_gilbert_on_genius;year=2009;theme=words_about_words;theme=the_creative_spark;theme=speaking_at_ted2009;event=TED2009;"></embed></object>eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-13466653554463206532010-01-08T11:48:00.005+02:002010-01-08T12:56:40.501+02:00Google Gadgets и Ubuntu: лесният начинПроектът <a href="http://code.google.com/p/google-gadgets-for-linux/">Google Gadgets for Linux</a> представлява оупън сорс имплементацията на платформата Google Gadgets за Линукс и позволява да се интегрират директно върху десктопа всевъзможните "приспособления" (<a href="http://desktop.google.com/plugins?hl=bg">българският превод</a> на Gadget?), досущ както при системата Google Desktop под Windows.<br /><br />На страницата на проекта в Google code платформата се предлага за сваляне единствено <a href="http://code.google.com/p/google-gadgets-for-linux/downloads/list">като сорс код</a> и въпреки <a href="http://code.google.com/p/google-gadgets-for-linux/wiki/HowToBuild">подробните обяснения</a> как да се компилира и инсталира, процесът явно рядко минава като по вода. <br /><br />Ако не сте спец и ползвате Ubuntu обаче, има и много по-лесен начин - <a href="https://launchpad.net/~googlegadgets/+archive/ppa">готовият пакет</a> предоставен от John Carr. Ето и стъпките:<br /><br />1. Отворете Synaptic (System->Administration->Synaptic)<br />2. От менюто, изберете Settings->Repositories<br />3. Изберете "Other Software" и чрез бутона "Add" добавете един по един следните два реда (APT lines):<br /><br />deb http://ppa.launchpad.net/googlegadgets/ppa/ubuntu hardy main <br />deb-src http://ppa.launchpad.net/googlegadgets/ppa/ubuntu hardy main <br /><br />4. След като се убедите, че двата нови реда са отметнати, върнете се в главния прозорец на Synaptic и напишете google-gadgets в полето за търсене. Отметнете за инсталация google-gadgets-gtk (за момента по-добър вариант от google-gadgets-qt) и довършете инсталацията.<br /><br />Ако забележите, че двата източника горе са спрели да работят, моля оставете ми един коментар.eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-12635312919843857332010-01-07T18:29:00.001+02:002010-01-30T22:37:04.044+02:00АвтоцелувкаДопирам уста <br />до огледалото<br />и то ми отвръща<br />с хладните си устни <br />и със топлия ми дъх.<br /><br />Опростен вариант<br />на сложната автоцелувка,<br />издействана от друг.eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-54584326694587890572010-01-07T18:27:00.001+02:002010-01-30T22:37:04.045+02:00ИзмамаМалко тъмно петънце<br />зърнато с края на окото.<br />Идва моят ред да посегна<br />към питата с късмета.<br /><br />Несправедливо е за тях, че го зърнах.<br />Несправедливо е за мен, че го зърнах.<br /><br />Пресягам се и взимам<br />парчето с тъмното петънце.eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-76696630136047680152010-01-03T10:27:00.004+02:002010-01-22T13:30:19.773+02:00Експериментът: извънтелесни преживяванияНадявам се това да бъде първият от <a href="http://cocktailblog.blogspot.com/search/label/%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82">поредица постинги</a>, посветени на един особен експеримент, с който се заех преди известно време. Целта на експеримента е лично да потвърдя или отхвърля твърденията за съществуването на така наречените извънтелесни преживявания.<br /><br />Нека започна с това, че не съм религиозна, не вярвам в астрологията, нито в края на света през 2012 година. Считам, че съм сравнително интелигентен човек и подхождам към повечето въпроси с критично мислене. Разбира се, както повечето хора, често се случва да правя или приемам предположения сякаш са безапелационна истина. Но като цяло за мен е от съществено значение да знам, а не да вярвам. <br /><br />В същото време, не съм изцяло удовлетворена от положението в съвременната наука. Макар научната рамка да е създадена така, че да е възможно за всеки да проследи основанията за всяко твърдение, все пак в основата й си остават аксиоми и теории. Научната теория е модел, обясняващ определени емпирични наблюдения. Тя е добра ако е най-простото обяснение, ако включва в рамката си всички досегашни наблюдения и прави добри предсказания. Има ли при това положение науката основание да отрича като невъзможни твърдения, просто поради липсата на доказателства/наблюдения? Или по-скоро е редно да остане неутрална? А ако дадено наблюдение изглежда, че противоречи на съществуващи теории? В такъв случай това наблюдение или трябва някак да бъде вместено в съществуващата теоретична рамка, или рамката да бъде разширена така, че да обяснява и това явление. Склонна съм да допусна, че в научните среди се гледа с такова пренебрежение на наблюденията, излизащи извън рамката, че автоматично и прибързано се намира конвенционално обяснение, без да се обърне внимание на всички наблюдения и на всички детайли. Разбира се, с пълчищата шарлатани под път и на път, аз самата обикновено изпитвам подобно пренебрежение.<br /><br />А най-фундаменталното предположение в науката пък е, че има някаква обективна реалност, която може да бъде обективно измервана. Макар това предположение да е напълно адекватно и да дава отлични резултати на практическо и експериментално ниво, все пак е предположение. И не виждам какво пречи постулатите и теориите на съвременната наука да са просто грубо приближение на някаква по-дълбока реалност, което дава удовлетворителни резултати на нивото на грануларност, в което живеем съзнателния си живот.<br /><br />В крайна сметка, всичката информация, която постъпва към нас от така наречената заобикаляща ни обективна реалност, в това число и научните свидетелства, постъпва през сетивата ни. Нямаме пряк достъп до суровата информация/реалност, а само до интерпретацията й от мозъка ни. А суровият сигнал, какъвто и да е той, може да бъде филтриран, променен, обогатен, дори изцяло симулиран. Вярно е, че си помагаме с безброй хитроумни уреди, с които сме могли да открием и използваме неподозирани аспекти на реалността, като например електромагнитните вълни. Но нашите уреди могат да бъдат изградени единствено от материалната реалност, която сме способни да възприемаме, а това поставя и крайната граница на възможностите им, която няма как да бъде заобиколена дори от човешката изобретателност. Така че ми се струва, че освен да измерваме тази обективна реалност и да търсим единствено там нашите доказателства, е напълно основателно да търсим познание и поглеждайки навътре.<br /><br />От години изпитвам силно вътрешно противоречие, когато мисля по тези въпроси. От една страна не искам да бъда един от онези хора, които избират да вярват в небивалици, понеже не се чувстват добре в кожата си и в света и търсят някаква вълнуваща алтернативна реалност. Питам се също, защо така наречените паранормални явления като телепатията, телекинезата и извънтелесните преживявания не са били доказани по убедителен и общодостъпен начин, ако наистина съществуват? Защо досега никой не е грабнал милионa на <a href="http://www.randi.org/site/index.php/1m-challenge.html">Джеймс Ранди</a>? От друга страна започва да ме гложди съмнението в методите на науката що се отнася до нашето вътрешно пространство. И до днес психологията не е универсално считана за наука - именно понеже поради липсата на обективни измервания невинаги е възможно една теория да бъде категорично опровергана (което е едно от основните качества, изискващи се от научната теория). Така се насочвах ту към идеята, че се самозаблуждавам като малко дете, ту към самокритиката, че приемам прекалено лесно общоприетите разбирания.<br /><br />И така докато един ден не разбрах, че няма да получа удовлетворителен отговор, ако не опитам да го намеря сама. Винаги мога да избера да вярвам в нечии убеждения, но в момента, в който си спомня, че това е просто вяра, съмнението ще се появи отново. Така че взех решението да направя каквото е по силите ми, за да проверя от първа ръка, дали гореспоменатите аномалии действително съществуват. Разбира се, по този начин мога единствено да ги потвърдя, не и окончателно да ги отхвърля. Отлично съзнавам колко налудничаво звучи. Но ми се струва, че все пак опитът си заслужава. Може би за друг е възможно да достигне до истината без да си губи времето. Но за себе си просто не виждам друг начин.<br /><br />Най-подходящо ми се стори засега да се насоча към извънтелесните преживявания, тъй като на тази тема има доста литература, както и (уж) изпитани техники за постигането им. Захванах се с това преди година и половина - две (ще пиша за това в следващия пост по темата), но след известно време прекъснах, тъй като животът ми навлезе в много турболентна фаза и не намирах вътрешното спокойствие, от което имах нужда. Сега продължавам откъдето прекъснах.<br /><br />Във времето, в което бях прекъснала заниманията си, се натъкнах на видео блога на <a href="http://darrylsloan.com/">Дарил Слоан</a>, който прави подобен експеримент с телекинеза. Той изглежда доста удовлетворен от резултатите си. Остава ми да се надявам да успея да проявя неговото търпение...eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-84234897666237159412009-12-30T23:11:00.006+02:002010-01-02T16:05:57.037+02:002009Малко си е страшно да правиш равносметка на изминалата година. Вероятно затова досега съм се въздържала от такива занимания. Но пък 2009 се оказа много различна за мен и все се улавям, че гледам назад.<br /><br />2009 мина под знака на куфара. Съдържанието му представляваше всичката ми така наречена собственост, докато сменях градове, жилища и домакини. Общо осем местообитания в общо четири държави - къде добре дошла, къде не чак толкова. Понятието "вкъщи" се разми по улиците и изгуби смисъл.<br /><br />2009 беше годината, в която завърших висшето си образование - като че ли единственото начинание, което съм успяла да доведа до успешен край. Морето от колебание и несигурност, в което се озовах в последствие, все още изглежда безбрежно.<br /><br />През изминалата 2009 приключи и дългогодишната (десетгодишната?) ми връзка с човека, за когото вярвах, че се пада любовта на живота ми. Сърцето ми беше разбито, а илюзиите започнаха да се топят бавно, но сигурно като полярните шапки.<br /><br />Прекарах месец и половина в Намибия. Докато балансирах върху тънко острие между саморазрухата и възторга от живота, безкрайната савана и дюните на пустинята ме подтикнаха да преосмисля представите и илюзиите си за свободата. <br /><br />В края на годината отговори все още нямаше, но у мен се събуди непреодолимото желание и необходимост <span style="font-style:italic;">да започна да наричам нещата с истинските им имена</span>.<br /><br />Себе си нарекох сила.eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-92091061497672872482009-12-30T01:43:00.003+02:002010-01-06T23:34:54.947+02:00Весела Коледа в митницатаПразници са. Семейства и приятели се събират да празнуват заедно, а тези, които не могат да са с нас, ни изпращат по нещо от себе си, за да усетим и тяхната топлина и сърдечност. <br /><br />Така у дома почти всяка година пристига колет от Швейцария. Съдържанието му никога не е особено ценно - шоколади, бонбони, кафе, някое дребно подаръче. Ето и моят разказ за това как си взехме коледния колет от митницата в София тази година... <br /><br />1. Гише 23: Започваме на гише 23 за получаване на колет, уаказано в известието за колет, което получихме по пощата. Представяме известието. Трябва да изчакаме в коридора митническия инспектор.<br />2. Колетно отделение: След около петнайсетина минути митническият инспектор идва - нисичка, млада, силно гримирана жена. Въвеждат ни в колетното, където колетът бива отворен и прегледан. След дълго пелтечене на митническия инспектор разбираме, че декларираната стойност на съдържанието на колета (130 швейцарски франка) е по-голяма от... някаква си стойност. В последствие разбираме, че става дума за сумата, над която се заплаща ДДС. За да бъде освободен колетът ни е необходим ЕОРИ номер. Една жена се намесва насред пелтеченето и ни казва да идем на гише 31.<br />3. Гише 31, "Фактури": окомплектоват всички съпровождащи документи, правят копие на личната карта и ни пращат до деловодството за ЕОРИ номер.<br />4. Гише 17, "Деловодство": Дават ни формуляр за декларация за получаване на ЕОРИ номер. Попълваме я и ни пращат в стая 13 на 3-ти етаж.<br />5. Стая 13: Чакаме да вкарат данните от декларацията за ЕОРИ номер в компютърната система. С разпечатката, която ни дават оттам, трябва да отидем при началника на митницата.<br />6. Стая 1, "Началник на митницата": Чакаме продължително време за подпис и печат.<br />7. Гише 17, "Деловодство": Представяме документите, подписани и подпечатани от началника. Удрят няколко печата, попълват нещо, декларираме с подпис, че сме получили на ръка ЕОРИ номер, който и досега нямаме представа къде е.<br />8. Гише 28, "Митнически контрол, внос": С издадения ни ЕОРИ номер искаме да освободим колета. Разпитват ни какви са тия работи, които са изброени в митническата декларация на изпращача (на немски). "Това шоколади ли са?". Да "А това обувки ли са?" Не, не мога да разчета ръкописа. "Е какво е де?". Шалове. "Платете на гише 24".<br />9. Гише 24, "Каса": Плащаме 4 лева.<br />10. Гише 28, "Митнически контрол, внос": Представяме квитанция, че сме платили 4 лева. Дават ни куп документи, заедно с една дискета, подписваме се тук-там. Трябва да занесем всичко това на гише 10.<br />11. Гише 10, "Внос от юридически лица и ЕТ": Не сме юридически лица и еднолични търговци. Но взимат купчината документи. Трябва да се платят 38 и нещо лева (които след време и ровене се оказаха за ДДС върху декларираната стойност, понеже там никой не благоволи да ни обясни) на гише 14. Необходимо е също ксерокопие на митническата декларация.<br />12. Гише 14, клон на UniCredit Bulbank: Плащаме 42 лева (заедно с таксата на банката). Изобилие на подписи и печати.<br />13. Гише 31, "Фактури": Помним, че там правят ксерокопия. Копираме митническата декларация.<br />14. Гише 10 "Внос от юридически лица и ЕТ": Даваме ксерокопието и квитанцията от банката и чакаме да "стане готово". Докато чакаме, отивам да купя минерална вода от автогарата и я изпивам.<br />15. Гише 28, "Митнически контрол, внос": Плащаме 8 лева за митническата декларация.<br />16. Гише 30: Представяме квитанциите. Вписват нещо в някакъв хаотичен хартиен регистър. Получаваме колета.<br /><br />Обобщение: За да освободим коледния си подарък от митницата, ефективно заплатихме приблизително 32% от стойността му. Отне ни само малко повече от два часа, тъй като на повечето гишета нямаше опашки. Посетихме общо 11 гишета и бяхме обслужени от (поне) 13 души, един от които началникът на митницата.<br /><br />Весела Коледа!eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-63948465169402710782009-12-25T20:28:00.002+02:002010-01-30T22:37:04.046+02:00Замръзнала младост<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjzVp9LxN79AX71meXmGZCJCNlX2ijHMZS7-TPJeSA3L1qG3KngjgAh-RcQs_qqONxtHM9mDLE9W7FmbkUgoaUj06U_bjVKULwgeHSmqYzvNybXfZRYl3EcAOdUU36tvpP5WJnj/s1600-h/frozen_youth_bw.JPG"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 300px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjzVp9LxN79AX71meXmGZCJCNlX2ijHMZS7-TPJeSA3L1qG3KngjgAh-RcQs_qqONxtHM9mDLE9W7FmbkUgoaUj06U_bjVKULwgeHSmqYzvNybXfZRYl3EcAOdUU36tvpP5WJnj/s400/frozen_youth_bw.JPG" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5419242604369623346" /></a><br /><br />Пази ли ледът или убива?<br />Нежен ли е или е зловещ?<br />Как да ти помогна щом не мога<br />слънце да ти дам...?eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-24265748458893391792009-12-10T23:41:00.006+02:002010-01-13T21:54:40.976+02:00Генетична паметПроцесът на развитие на човека и човечеството изглежда доста неефективен като се вземе предвид, че цялото натрупано през живота ни знание си заминава с нас. С изключение на онази част от него, която сме екстернализирали приживе. По този начин възможността за напредък на човечеството се свежда до способността на едно поколение в рамките на живота си да открие, разпознае и усвои (интернализира) максимално количество полезна информация, да я надгради и надеждно да я екстернализира, предоставяйки я по този начин на следващото поколение. Ако трябва да използвам метафора, бих избрала една такава от информатиката. Човек се ражда с оперативна памет и твърд диск, съдържащи единствено основната информация, за да работи операционната система. Всичката новопостъпваща информация се запазва единствено в оперативната памет. По някаква причина тя не се записва на твърдия диск (той явно е read-only). Животът си тече, човек събира информация чрез сензори, по мрежата от други хора и чрез четене на компакт-дискове. Когато токът угасне, оперативната памет бива заличена и тъй като нищо не е било записано на твърдия диск, единствената оцеляла информация е тази, която е била записана на компакт-диск и тази, пратена по мрежата на други. Някак близо до ума е, че колкото повече напредва човечеството, колкото повече информация се насъбира на компакт-дискове, пръснати къде ли не по света, толкова по-трудно ще бъде на едно поколение да усвои цялата тази информация. Трудно, до невъзможно. Разбира се, компресията на информацията и специализацията на знанието помагат в това начинание, но здравият разум подсказва, че все някога ще настъпи край на капацитета на човешкия мозък, като имаме предвид ограниченото време на нашия живот. Ние вече прекарваме средно една трета от живота си в интензивно образование. <br /><br />Защо нямаме възможността да запаметяваме цялата информацията така, че всичко, което знаем, да се предава директно на нашето потомство, вместо да го обричаме на дълги години интернализиране на нещо, което вече е в главите ни? Ако имаме твърд диск, съдържащ операционната ни система, защо не можем да го използваме да съхрани нашия опит и да предадем и него по естествен път на потомците си? Нека уточня метафората - това би означавало да предаваме информацията за жизнения си опит по генетичен път. Да закодираме съдържанието на мозъците си в структурите на ДНК. <br /><br />Франк Шетцинг имаше тази брилятната идея за биологичен вид, способен да закодира новопостъпващата информация директно в ДНК веригата си. По всяка вероятност друг фантаст или учен е имал друга подобна идея преди него, но не съм имала късмета и удоволствието да се запозная с нея. В романа си "Der Schwarm" Шетцинг описва едноклетъчен организъм с непосредствена генетична памет. Когато клетката се дели, нейният двойник е практически неразграничим от своя "родител". Тя унаследява целия жизнен опит на родителя. В този смисъл, тя е идентична с родителя. Което освен ефективност означава и безсмъртие. С всичките му последствия. Клетките от този вид имат също възможност активно да обменят генетичната си информация. Да обменят опит, така да се каже. Да се актуализарат една друга до постигане на всеобщо знание. Заедно, те формират един разум и могат да разсъждават. <br /><br />Дали ако имахме възможността за генетична памет, щяхме да сме по-съвършени и приспособени като вид? Не съм убедена. Генетичната информация е императивна. Т.е. тя не подлежи на обмисляне, обсъждане и пазарлък. Това е смисълът й. Дори и да предположим, че бихме разполагали с вграден механизъм за разрешаване на конфликти в унаследената от двамата родители (както и интернализираната от нас) информация, остава въпросът за... самозаблудата. Ние сме сложни адаптивни системи и като такива, ние създаваме модели на света - описание на открити закономерности - и тези модели управляват поведението ни. Понякога това са действителни закономерности. Понякога откриваме закономерности във всъщност напълно случайни събития и ги прибавяме към модела си за света (как възникват например суеверията?). Да не говорим, че закономерности, извлечени по рационален път, също ще се окажат погрешни, ако се базират на погрешни изходни закономерности. Което пък означава, че ефектът на една единствена грешка в модела, би се усилил в геометрична прогресия в поколенията, ако схемата се унаследява по генетичен път. Вероятно би било възможно организмът наследник да разполага с механизми за корекция на подобни несъответствия, но по всяка веороятност скоростта на натрупване на грешки би била значително по-голяма от вероятността те да бъдат забелязани. Така че, докато информацията, кодирана в нашето ДНК е императивна, "неефективният" процес със "започването на чисто" все пак изглежда далеч по-надежден. Той ни дава шанс да се реализираме като личност като ни освобождава от грешките на родителите ни. Поне доколкото не се оставяме да бъдем убедени в тях по рационален път...eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-20350310154411207612009-12-02T13:39:00.005+02:002009-12-03T23:18:48.468+02:00Символ на ХристиянствотоНеведнъж съм си задавала въпроса, как ли им е изглеждал на съвременниците на ранните християни символът на тяхната религия - кръстът. В края на краищата по това време кръстът си е бил един действащ и широко разпространен уред за мъчение и екзекуция. Разбира се, като символ именно на християнската вяра си е много подобаващ. Находчив бих казала даже... И все пак за "страничния наблюдател" би трябвало да си остане леко... смущаващо. Ето как например можеше да изглежда символът на Християнството в една алтернативна Вселена:<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjO7OryTX5gW41LDUTKEO5B6G5vEtJt3WhJI5FfpMjtoigTJVxpwEbV-k_BTJlkcwte6uLMz4VlevYCDBHsMXlNbbt4TlYQQNpDcIKA64yn-orNQUVBaMYwPFhIALA5h_ubiUyC/s1600-h/symbol_of_faith.png"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 136px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjO7OryTX5gW41LDUTKEO5B6G5vEtJt3WhJI5FfpMjtoigTJVxpwEbV-k_BTJlkcwte6uLMz4VlevYCDBHsMXlNbbt4TlYQQNpDcIKA64yn-orNQUVBaMYwPFhIALA5h_ubiUyC/s200/symbol_of_faith.png" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5410608183437054162" /></a><br /><br /><blockquote>"Ако Иисус бе убит преди двадесет години, децата в католическите училища щяха да носят на вратлетата си малки електрически столчета вместо кръстчета." Лени Брус</blockquote>eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-7692788276097654242009-11-26T09:10:00.004+02:002009-12-02T12:32:08.310+02:00Mathematics of LifeThe mathematical proof of the fundamental theorem that women are trouble.<br /><br />1. To find a woman you need time and money, therefore:<br /><br /><span style="font-style:italic;">Woman = Time</span> x <span style="font-style:italic;">Money</span><br /><br />2. "Time is money" so:<br /><br /><span style="font-style:italic;">Time = Money</span><br /><br />3. Therefore<br /><br /><span style="font-style:italic;">Woman = (Money)²</span><br /><br />4. "Money is the root of all problems"<br /><br /><span style="font-style:italic;">Money = √<span style="text-decoration:overline;"> Problems </span></span><br /><br />5. Therefore<br /><br /><span style="font-style:italic;">Woman = (√<span style="text-decoration:overline;"> Problems </span>)²</span><br /><br /><span style="font-style:italic;"><span style="font-weight:bold;">Woman = Problems</span></span><br /><br />QEDeoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-84122660238760801562009-11-25T19:28:00.007+02:002013-10-21T12:48:21.073+03:00Тайландска супа Том Ка ГайТайландската кухня като че ли се оказа най-упоритата ми кулинарна слабост. Тук предлагам една рецепта на разкошната супа Том Ка Гай, което в превод гласи нещо от сорта на "супа от пиле с галангал". <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Galangal">Галангалът</a> е коренче, разновидност на джинджифила, наричан е още син джинджифил и е много характерна съставка в тайландската кухня. За съжаление засега нямам успех в издирването му на българския пазар (открих единствено паста от галангал, но засега не съм я изпробвала). Но смея да твърдя, че дори и да бъде заместен с обикновения джинджифил, който вече се намира сравнително лесно, това не съсипва супата. Така или иначе, интернет пространството изобилства от рецепти на Том Ка Гай, различаващи се не само по начина на приготвяне, но и по самите съставки. Така че ако се откажем от мисълта, че ще докараме супата такава, както биха ни я сервирали в квартален ресторант в Банкок и импровизираме, все пак можем да се насладим на една вкусна екзотична супа, при това много лесна за приготвяне. <br /><br />Необходими продукти:<br />(обикновено могат да се намерят в магазин "Пикадили")<br /><br />500-700 гр. пилешки гърди<br />800 мл. (две кутии) кокосово мляко<br />300 гр. печурки<br />2 стръка праз<br />3 червени люти чушлета (чили)<br />1-3 чаени лъжици къри паста (жълта или зелена)<br />1 парче (3-4 см.) галгант или джинджифил<br />2-3 стръка лимонена трева<br />2-3 супени лъжици сок от лайм или лимон<br />няколко супени лъжици рибен сос<br />1-2 супени лъжици соев сос, светъл (може и без него)<br />няколко листенца пресен кориандър (и без него може)<br />200-300 гр. соеви кълнове (по желание)<br /><br />Ето и самата рецепта:<br /><br />1. Пилешките филенца се почистват от евентуални жили и тлъстини и се нарязват на лентички. Гъбите се почистват и нарязват на по-едро, пънчетата се махат ако са стари. <br /><br />2. Празът се нарязва на по-едри кръгчета. Лютите чушлета се освобождават от семките и се нарязват на тънки полукръгчета. Вместо тях можете да ползвате и лют червен пипер. Лимонената трева се измива, най-външните листа се махат ако са стари и наранени, двата края се отрязват. Стръковете се понамачкват с плоското на ножа, за да пуснат след това повече аромат, и се нарязват на парченца от по 2-3 см. (лимонената трева не е много приятна за ядене, затова я оставям по-едра, та да може лесно да се отдели). Галангалът (или джинджифилът) се обелва и се нарязва на много тънки филийки. <br /><br />3. В тенджера се загрява малко мазнина (ако намерите ползвайте <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Ghee">гее</a> иначе и обикновено олио ще свърши иделна работа). Празът леко се запържва, после се добавя къри пастата, чилито, галангалът (джинджифилът) и гъбите. Разбъркайте добре като внимавате да не изгорите къри пастата. После добавете малко вода и оставете да се задушава под капак няколко минути докато започне да ухае приятно. След това се добавят лимонената трева и кокосовото мляко. Не забравяйте добре да разклатите кутията преди да я отворите (ако млякото е много гъсто, сложете кутията за кратко в гореща вода). Добавете вода като използвате празните кутии от кокосово мляко. Количеството вода варира според гъстотата на използваното кокосово мляко и количеството продукти. Супата трябва да бъде плътна, така че не би трябвало да ви се налага да добавяте повече от литър, литър и половина вода. След няколко опита ще достигнете до идеалната за вкуса ви консистенция.<br /><br />4. Сега добавете месото и оставете да къкри около 20 минути. 2-3 минути преди края можете да сложите и няколко шепи соеви кълнове. Това си е моя добавка към рецептата, но мисля, че няма да съжалявате. Махнете от огъня и добавете рибния и соевия сос, както и лимоновия сок и, ако имате, пресния кориандър. В тайландската кухня май не се ползва сол, така че варирайте количеството рибен и соев сос според вкуса ви. Оставете да престои няколко минути и... добър апетит!eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-3715158766524109382009-11-24T17:41:00.012+02:002009-11-29T16:32:41.296+02:00"Преливни" ями в СофияМоже би това, което ще споделя в този пост, е широко известен факт. За мен обаче, много аспекти на българската (и в частност софийската) реалност тепърва започват да се разкриват и няма как да не ме впечатляват. <br /><br />Известно ми е, че във "витошките" софийски квартали като Драгалевци, Бояна и Симеоново все още няма изградена канализация. Вместо това се използват преливни ями, които периодично се изпомпват от "фекалки"* и съдържанието им се отнася в пречиствателната станция за отпадъчни води в Кубратово. Дотук добре. Оказва се обаче, че за да не бъдат викани въпросните фекалки прекалено често, хората си монтират помпи и сами изпомпват най-горните "течни" слоеве - в саморъчно изградени канали, водещи в някоя "река", в канавката, директно на улицата или по склоновете на Витоша. В по-новите сгради помпите даже са електронно програмирани и се активират примерно към 3 през нощта. Нека не пропускаме да добавим към картинката и многобройните хотели и ресторанти. А съвсем отделно стои и проблемът с високите подпочвени води и силния наклон, които водят до преливане на съществуващите септични ями. Изобщо не ми е ясно как досега не са плъзнали зарази. А още по-малко ми е ясно какво му е елитното на един квартал, в който по улиците текат отпадъчни води...<br /><br />* Или както понякога ги наричам аз - "лайномети". Някак все ми е трудно да пренебрегна факта, че някъде там има малко скрито лостче, което обръща посоката на потока...eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-55517201324352948392007-11-01T16:09:00.004+02:002009-11-24T17:41:17.953+02:00Въпросите на Бертран - Част IСмисълът на живота<br /><br />Много хора си задават този въпрос, но не знам за колко от тях той е така важен, колкото е за мен. Толкова ми се иска да разбера какво става и защо, че това търсене до голяма степен влияе на посоката на живота ми. Но вече започвам да разбирам, че отговорите на въпроси като "кои сме ние" и "защо сме тук" като че ли не са постижими на интелектуално ниво. Тези въпроси или по-скоро опитът да им се даде отговор е плод на човешката самовлюбеност и самонадеяност, прекомерната вяра в интелекта. Преди се стремях към знание, равнопоставяйки го с истината. Знанието и досега силно ме интригува, макар да си давам сметка, че може и да е илюзорно. Но това, към което се стремя сега, е по-скоро хармония и взаимосвързаност със света, който ме заобикаля. Чувстото на единение и любов. Разбиране извън логиката, езика и думите.<br /><br />Живот след смъртта<br /><br />Не съм убедена, че смъртта слага край на всичко. Защото не вярвам, или може би не искам да повярвам, че нещата са толкова прости, колкото изглеждат. Често ми се струва, че светът не е веществен, че всичко, което е отвън, всъщност идва отвътре. С други думи, съзнанието обуславя веществения свят, а не обратното. Мисля, че смъртта е начинът на съзнанието да се освободи от оковите си, от болката, която си причинява чрез тялото и другите си овеществени идеи. Когато стане непоносимо или по някакви други причини. Нямам идея какво се случва със съзнанието след това. Надеждата ми е, че когато оковите и самоограниченията паднат, съзнанието е способно да обгърне цялостта на Вселената, да се докосне отново до информационния поток, от който се е отделило. Каквото и да означава това...<br /><br />Какво бих искала да променя<br /><br />Има много неща в миналото и настоящето, които не ми харесват. Но сега като се замислям за тях, не ми хрумва как бих искала да ги променя. От една страна, и днес няма как да знам със сигурност, кое е щяло да бъде най-доброто решение или постъпка. Но по-важното, те не са се случили просто така. За тях си има причини и вероятно са били единственият начин, по който тогавашната ми аз е била способна да постъпи в конкретната ситуация. Тези неща също са част от живота ми. Още повече, любопитно ми е какво ще се случи напред по пътеката, по която вървя вече 25 години. Но така или иначе, въпросът не е, какво да променим в миналото си, а какво да правим оттук нататък. Има обаче много черти на характера ми, които бих искала да променя. Например бих искала да не се притеснявам за маловажни неща, да съм по-самоуверена и да не е толкова важно, какво мислят другите за мен, да съм по смела и открита в отношенията си с хората. Да съм по-решителна.<br /><br />За какво ми е трудно да говоря<br /><br />Много неща. Трудно ми е да признавам грешките си. Да казвам извинявай. Да правя комплименти. Да отказвам. Да говоря за връзката си с друга жена. Да кажа нещо, което би наранило друг човек, дори и да е важно да го кажа.<br /><br />Първият спомен<br /><br />Не съм сигурна кой е най-ранният ми спомен. Имам белег на брадичката и подозирам, че спомените около възникването му са първите ми спомени. Спомням си, как съседката от първия етаж ми донесе лепенка с картинки и аз я носех едва ли не като бижу на брадичката си. Имам също смътен спомен от болницата, когато отидохме да залепят раната.<br /><br />На какво са ме научили родителите ми<br /><br />На много неща. От баща ми например научих, че ако не съм готова да направя нещо добре, по-добре изобщо да не се захващам. От майка ми пък научих да бъда внимателна с хората, да обичам природата, да не толерирам насилието. Научиха ме да се отнасям към хората с уважение. Да нося отговорност. От двамата научих и много практически неща, които много ми помагат в живота. Но също и някои недотам положителни неща, като например прекалено много да се съобразявам с околните и мнението им за мен, да се стеснявам и срамувам, да ми е трудно да говоря за чувствата си. Тези неща често вгорчават живота ми.<br /><br />Радост<br /><br />Мисля, че най-много ме радва разбирателството между хората. Когато го има. Когато се разбирам много добре с някого, сърцето ми се изпълва. Изключително много ме радват и животните - и домашните, и дивите. Толкова приятно ми става дори само като видя полска мишка или катеричка да притича. Радвам се, когато хората, на които държа са щастливи и енергични. Радват ме успехите - проблеми, които съм успяла сама да разреша. Радват ме пътешествията. Природата. Предполагам, че ако някой ден имам деца, те също ще ме радват много.<br /><br />Следва продължение...eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-18740479.post-67440054957918884202007-09-25T16:46:00.000+03:002007-11-06T11:21:26.085+02:00Земята отвисокоПопаднах на "Земята отвисоко" преди месец, месец и половина чрез онлайн изданието на в. Дневник, бяха сложили <a href="http://edno.bg/otvisoko/">линк към изложбата</a> на фотографа Ян Артюс-Бертран в София. До средата на ноември на кривия мост до Хилтън са изложени 120 огромни плаката със снимки от известната му поредица "Земята отвисоко" ("La terre vue du ciel"). Изобщо не бях чувала нито за поредицата, нито за фотографа, но още в момента, в който видях първата снимка, ми стана ясно, че става дума за нещо изключително. Снимките са заснети от хеликоптер и балон, в продължение на над 4000 летателни часа, на височина между 30 и 3000м, в над 100 страни. Авторът е предложил над 1000 от снимките си за безплатен даунлоуд в <a href="http://www.yannarthusbertrand.com/yann2/">онлайн галерията</a> си. Някои от тях са изумителни, други любопитни, трети потресаващи, а някои са просто красиви. Разгледах ги всичките, една по една. И ми се искаше да има още. Дали защото са толкова много и толкова разнообразни, дали защото са толкова цветни, изящни и елегантни, дали защото показват тази перспектива на страничния наблюдател/обожател... не знам, но ме оставят с едно такова много дълбоко и всеизпълващо чувство, странна смесица от възторг и привързаност. Всъщност, карат ме да се чувствам като влюбена. Мисля, че това е най-точното сравнение. Този проект (както и повечето проекти на Ян Артюс-Бертран) е предимно екологично насочен. Ако снимките успяват да постигнат подобно въздействие върху повечето хора, то тогава не мога да си представя по успешен и фундаментален подход към решаването на екологичните проблеми на планетата. Повечето зелени активисти апелират директно към дълга, който имаме, към ангажиментите, които сме длъжни да поемем в името на планетата и на следващите поколения. Разясняват, какви проблеми имаме, какво ги предизвиква, как трябва да постъпваме, за да подобрим положението. И това разбира се е крайно необходимо. Но тъй като проблемът не е видимо осезаем тук и сега, поне за повечето от нас, отговорността ни не се задейства, докато не стане прекалено късно. Това, което ни липсва, е именно тази привързаност. Към хората от близките и далечните кътчета на света, към милионите животински и растителни видове, толкова изумителни и така прецизно обвързани един с друг, към планините, ледниците, реките, океаните, към природните сили... Но начинът ни на живот на практика умишлено и напълно ни изолира от всичко това. Разбираемо е, че не ни пука какво се случва, при положение, че всички тези връзки са скъсани. Затова и си мисля, че за да се събуди отговорността и загрижеността, тези връзки най-напред трябва да бъдат възстановени. И ми се струва, че точно това се опитва да постигне Ян Артюс-Бертран. <br /><br />При това не само с този проект. По негова инициатива в момента се движи и <a href="http://www.6billionothers.org/index_en.php">6 milliards d'Autres</a>. Няколко снимачни екипа обикалят света и интервюират хора от най-различни страни и култури. На всички задават едни и същи лични въпроси - какво е щастието, какъв е смисълът на живота, кога са плакали за последен път и т.н. За мен беше удивително, колко интерес и разбиране мога да проявя към тези хора и това, което имат да кажат. Без значение, че не ги познавам, без значение колко са различни или колко са образовани. Колко къса може да бъде дистанцията, ако човек е искрен и доброжелателен. Колко подобни са чувствата ни, независимо от светогледа или сложността на мисловния процес. Заслужава си един поглед. А аз мисля в някой от следващите си постинги да се опитам да отговоря на всичките тези въпроси. Кой знае какво ще излезе.eoshttp://www.blogger.com/profile/12541156600204482528noreply@blogger.com0