Надявам се това да бъде първият от поредица постинги, посветени на един особен експеримент, с който се заех преди известно време. Целта на експеримента е лично да потвърдя или отхвърля твърденията за съществуването на така наречените извънтелесни преживявания.
Нека започна с това, че не съм религиозна, не вярвам в астрологията, нито в края на света през 2012 година. Считам, че съм сравнително интелигентен човек и подхождам към повечето въпроси с критично мислене. Разбира се, както повечето хора, често се случва да правя или приемам предположения сякаш са безапелационна истина. Но като цяло за мен е от съществено значение да знам, а не да вярвам.
В същото време, не съм изцяло удовлетворена от положението в съвременната наука. Макар научната рамка да е създадена така, че да е възможно за всеки да проследи основанията за всяко твърдение, все пак в основата й си остават аксиоми и теории. Научната теория е модел, обясняващ определени емпирични наблюдения. Тя е добра ако е най-простото обяснение, ако включва в рамката си всички досегашни наблюдения и прави добри предсказания. Има ли при това положение науката основание да отрича като невъзможни твърдения, просто поради липсата на доказателства/наблюдения? Или по-скоро е редно да остане неутрална? А ако дадено наблюдение изглежда, че противоречи на съществуващи теории? В такъв случай това наблюдение или трябва някак да бъде вместено в съществуващата теоретична рамка, или рамката да бъде разширена така, че да обяснява и това явление. Склонна съм да допусна, че в научните среди се гледа с такова пренебрежение на наблюденията, излизащи извън рамката, че автоматично и прибързано се намира конвенционално обяснение, без да се обърне внимание на всички наблюдения и на всички детайли. Разбира се, с пълчищата шарлатани под път и на път, аз самата обикновено изпитвам подобно пренебрежение.
А най-фундаменталното предположение в науката пък е, че има някаква обективна реалност, която може да бъде обективно измервана. Макар това предположение да е напълно адекватно и да дава отлични резултати на практическо и експериментално ниво, все пак е предположение. И не виждам какво пречи постулатите и теориите на съвременната наука да са просто грубо приближение на някаква по-дълбока реалност, което дава удовлетворителни резултати на нивото на грануларност, в което живеем съзнателния си живот.
В крайна сметка, всичката информация, която постъпва към нас от така наречената заобикаляща ни обективна реалност, в това число и научните свидетелства, постъпва през сетивата ни. Нямаме пряк достъп до суровата информация/реалност, а само до интерпретацията й от мозъка ни. А суровият сигнал, какъвто и да е той, може да бъде филтриран, променен, обогатен, дори изцяло симулиран. Вярно е, че си помагаме с безброй хитроумни уреди, с които сме могли да открием и използваме неподозирани аспекти на реалността, като например електромагнитните вълни. Но нашите уреди могат да бъдат изградени единствено от материалната реалност, която сме способни да възприемаме, а това поставя и крайната граница на възможностите им, която няма как да бъде заобиколена дори от човешката изобретателност. Така че ми се струва, че освен да измерваме тази обективна реалност и да търсим единствено там нашите доказателства, е напълно основателно да търсим познание и поглеждайки навътре.
От години изпитвам силно вътрешно противоречие, когато мисля по тези въпроси. От една страна не искам да бъда един от онези хора, които избират да вярват в небивалици, понеже не се чувстват добре в кожата си и в света и търсят някаква вълнуваща алтернативна реалност. Питам се също, защо така наречените паранормални явления като телепатията, телекинезата и извънтелесните преживявания не са били доказани по убедителен и общодостъпен начин, ако наистина съществуват? Защо досега никой не е грабнал милионa на Джеймс Ранди? От друга страна започва да ме гложди съмнението в методите на науката що се отнася до нашето вътрешно пространство. И до днес психологията не е универсално считана за наука - именно понеже поради липсата на обективни измервания невинаги е възможно една теория да бъде категорично опровергана (което е едно от основните качества, изискващи се от научната теория). Така се насочвах ту към идеята, че се самозаблуждавам като малко дете, ту към самокритиката, че приемам прекалено лесно общоприетите разбирания.
И така докато един ден не разбрах, че няма да получа удовлетворителен отговор, ако не опитам да го намеря сама. Винаги мога да избера да вярвам в нечии убеждения, но в момента, в който си спомня, че това е просто вяра, съмнението ще се появи отново. Така че взех решението да направя каквото е по силите ми, за да проверя от първа ръка, дали гореспоменатите аномалии действително съществуват. Разбира се, по този начин мога единствено да ги потвърдя, не и окончателно да ги отхвърля. Отлично съзнавам колко налудничаво звучи. Но ми се струва, че все пак опитът си заслужава. Може би за друг е възможно да достигне до истината без да си губи времето. Но за себе си просто не виждам друг начин.
Най-подходящо ми се стори засега да се насоча към извънтелесните преживявания, тъй като на тази тема има доста литература, както и (уж) изпитани техники за постигането им. Захванах се с това преди година и половина - две (ще пиша за това в следващия пост по темата), но след известно време прекъснах, тъй като животът ми навлезе в много турболентна фаза и не намирах вътрешното спокойствие, от което имах нужда. Сега продължавам откъдето прекъснах.
Във времето, в което бях прекъснала заниманията си, се натъкнах на видео блога на Дарил Слоан, който прави подобен експеримент с телекинеза. Той изглежда доста удовлетворен от резултатите си. Остава ми да се надявам да успея да проявя неговото търпение...
Публикации
