Защо коктейл?

Бих могла да изброя няколко причини, сред които обаче най-съществена е първата - това беше първото име, което Blogger благоволи да преглътне. Наложи се да се разделя с цяла редица красноречиви/драматични заглавия като... е, не помня вече.

И понеже си говорим за алкохол (въпросният коктейл е алкохолен в повечето прояви на трансцендентната си същност), тук е моментът да бъде вметнато, че той, алкохолът играе съществена роля в живота ми. При това не се ограничавам до прости истини, като тази, че алкохолът е причината за най-висшето смирение, на което съм била способна досега - налага да си адски смирен при спомена или в повечето случаи разказа на приятели за подвизите ти от предната нощ, както и при внезапното откритие, че ризата ти липсва, което означава, че си се прибрал без риза, което евентуално означава, че се си прибрал по сутиен (в мъжки род, за да не обидя някого нали...). Всички тези неща и други, които не изгарям от желание да обрисувам в детайли, така безапелационно потъпкват гордостта ти, че през следващите няколко дни смирението ти почти те доближава до Бог.

Но все пак, това не изчерпва отношението ми към алкохола. Той е бил топлина под формата на греяна ракийка през ледените зимни дни, светлина под формата на с каквото разполага барчето в тъмнината на нощта, прекарана в четене и други подобни, които също няма да обрисувам в детайли, за да запазим благоприличен тон така да се каже.

След това лирично отклонение, да се върнем към коктейла.

Коктейлът има много лица. Толкова много, че същността му на моменти чак се размива в цялото разнообразие от възможни съставки, съотношения, рецепти на приготвяне, техники, алкохолно съдържание, цветове, вкусове... Подобно положение може да се очаква и при въпросния коктейл. Какво изобщо разбирате, когато някой спомене понятието коктейл, без да уточни за кой коктейл конкретно става дума, да ви напомни какви са съставките му и търпеливо да обясни още веднъж какво беше това коантро? Какво си представяте дори и да ви се напомни какво е коантро? Коктейлът трудно се описва с думи. Още повече, той често пъти няма хомогенен вкус. Ако е на слоеве, има вкус или на слоя най-отгоре, който ближеш внимателно с посръбване, за да не съсипеш това произведение на изкуството, или пък на слоя, който си си избрал, сондирайки елегантно със сламката. Ако пък не е на слоеве, първата глътка може би ще те концентрира предимно върху сока от праскова, втората може би върху гренадина. А най-първия допир с чашата ще покрие устните ти със захар или може би със сол. Някои коктейли са предимно кисели, други много сладки, коктейли с джоджен са доста горчиви... Някои са силни, други слаби, трети без съдържание (на алкохол). Мисля, че стана ясно накъде бия.

В края на краищата, същественото си остават подбраният индивидуален вкус, приятният разговор и лекото опиянение...

PS Честит рожден ден, Теди.