петък, май 05, 2006

Германецът и природата

Тук най-сетне настъпи живописна пролет. Дърветата са отрупани с красиви, ярки цветове, китните, безупречно поддържани градинки в квартала гордо показват цветните си лехички, повечето от които образуват предварително конципирани геометрични форми, а брезата пред прозореца ми се раззелени. Входните врати на къщите са декорирани със спретнати алпинеуми и работата в градината е по-усилена отвсякога. Ухае на прясно окосена трева, а вятърът приятно подухва в косата ми докато карам колело край реката, където от едната ми страна момиче хвърля трохи на патките, от другата ми страна на крайречната ливада групичка младежи си прави барбекю, а отборът по жонглиране на Университета провежда тренировка на открито. Зад мен и пред мен фучат велосипедисти и ролерскейтъри, а над главата ми прелита малко ято ритмично покрякващи лебеди, стегнато във V-образна форма. Спирам да ги погледам и да вдишам дълбоко. Мирише на германска пролет.

"На едно място между Берлин и Дрезден Джордж, който от четвърт час внимателно беше гледал през прозореца, каза:
- Защо в Германия имат обичая да слагат пощенските кутии горе на някое дърво? Защо не ги закачат на входната врата, както ние? Не бих искал да се катеря на дърво, за да си прибера писмата. Освен това не е справедливо спрямо раздавача. Като оставим това, че е много уморително, за един тежък човек разнасянето на писма вечерно време, когато е ветровито, положително трябва да е опасна работа. Щом така или иначе я слагат на дърво, защо поне не я сложат на по-ниско, ами винаги по най-горните клони? Но може би е несправедливо да ги осъждам - продължи той с хрумнала му нова мисъл. - Не е изключено германците, които в много отношения са по-напред от нас, да са усъвършенствали службата с пощенски гълъби. Но и да е така, все пак смятам, че щеше да е по-разумно да обучат птиците, щом вече се занимават с това, да оставят писмата по-близо до земята. Ваденето на писмата от тия кутии трябва да е трудно дори за обикновения германец на средна възраст.
Аз проследих погледа му през прозореца и казах:
- Това не са пощенски кутии, това са птичи къщички. Трябва да разбереш тоя народ. Германецът обича птиците, но той обича прибрани птици. Птица, оставена сама на себе си, вие гнездо, където й падне. Гнездото не е красиво нещо според немските схващания за красота. По него няма никъде и мъничко боя, никакво украшение от мазилка околовръст, нито дори някакво знаменце. Завърши ли гнездото, птицата продължава да живее извън него. Хвърля разни неща на тревата: съчки, остатъци от червеи, какво ли не. Тя се люби, кара се с другаря си и храни децата си пред хорските очи. Това шокира немския стопанин. Той казва на птицата:
- За много неща те обичам. Обичам да те гледам. Обичам да те слушам как пееш. Но не обичам навиците ти. Приеми тая кутийка и оставяй нечистотиите си вътре, където няма да ги виждам. Излизай, когато искаш да пееш, но уреждай домашните си въпроси вътре. Седи си в кутията и не замърсявай градината.
В Германия човек всмуква любовта към реда с въздуха, в Германия бебетата тактуват с дрънкалките си, а германската птичка се е научила да предпочита дървената къщичка и да гледа с презрение малкото нецивилизовани отвъргнати, които продължават да вият гнезда по дърветата и храстите. С течение на времето - всички сме убедени - и сетната немска птичка ще заеме определеното й място в общия хор. Това тяхно разноглас и безредно цвърчене сигурно дразни педантичния немски ум: липсва му методичност. Обичащият музиката германец ще го организира. Някоя по-издръжлива птица с особено добре развита гуша ще бъде обучена да го дирижира и вместо да си хабят силите в четири часа сутринта в някоя гора, те ще пеят в обявения час в градината на някоя бирария под акомпанимента на пиано. Работите вървят натам.
Нашият германец обича природата, но представата му за природа е като за сладкозвучна небесна арфа. Той много се интересува от градината си. Засажда седем храста рози в северния край и седем в южния и ако не пораснат в същата големина и форма, това го тревожи и не може да спи нощем. Слага пръчка до всяко цвете и го връзва. Това разваля за него общия вид на цветето, но той изпитва задоволство при мисълта, че то стои там и се държи както трябва. На басейна е сложен цинков ръб и всяка седмица той го сваля, занася в кухнята и го излъксва. В геометричния център на моравата, която понякога е колкото покривка за маса и е заобиколена от ограда, той слага порцеланово куче. Германците много обичат кучета, но като правило предпочитат да са от порцелан. Порцелановото куче никога не прави дупки на моравата, за да крие кокали, и никога не разравя лехите със задните си крака. От гледна точка на германеца то е идеално куче. Стои си, където го сложиш, и никога не е там, където не го искаш. Може да ти го направят да отговаря до съвършенство на всички последни изисквания на Клуба на любителите на кучета или пък може да задоволите личната си прищявка и да се сдобиете с нещо единствено по рода си. Не сте ограничен, както при другите кучета, от породите. Като е от порцелан, можете да имате синьо или розово куче. Срещу малко повече пари можете да имате куче с две глави.
На определена дата есента той заравя цветята и храстите си с пръст и ги покрива с китайски рогозки, а на определена дата напролет ги изравя и изправя отново. Ако се случи да е изключително хубава есен или изключително закъсняла пролет, толкова по-зле за нещастното растение. Никой истински германец не би допуснал в установения от него ред да се намеси такова непокорно нещо като слънчевата система. Като не може да регулира времето, той не му обръща внимание.
Между дърветата любимецът на нашия германец е тополата. Други безредени народи може да възпяват чаровете на столоватия дъб, клонестия кестен, кичестия бряст. За германците всичките те са грозни със своето своеволие и неприбраност. Тополата расте, където я посадят и както я посадят. Тя няма собствени непристойни и чепати хрумвания. Не желае да се люшка или разклонява. Расте си правичка и направо нагоре, както подобава на едно германско дърво, и затова германецът постепенно изкоренява всички други дъревта и ги замества с тополи.
Нашият германец обича природата, но я предпочита, както казала светската дама за благородния дивак, по-облечена. Той обича да се поразходи през гората... до някой ресторант. Но пътеката не бива да бъде много стръмна, трябва да има постлана с тухли вадичка от едната страна, за да я отводнява, и на всеки двайсетина крачки трябва да има пейка, за да може да си почине и да избърше потта от челото си, защото нашият германец би се решил да седне на тревата по-трудно, отколкото на английски епископ би му хрумнало да се търколи по някой планински склон. Той обича да намери там каменна плоча, на която е написано какво да гледа, и маса и пейка, където да може да седне, да пийне и хапне скромно бира и "belegte Semmel", които предвидливо е донесъл със себе си. Ако отгоре на всичко намери заковано на някое дърво полицейско разпореждане, с което му се забранява да прави едно или друго, това събужда у него допълнително чувство на спокойствие и сигурност.
Нашият геманец дори няма нищо против девствената природа, при условие че не е прекалено девствена. Но ако я сметне за твърде дива, залавя се да я опитоми. Спомням си как в околоностите на Дрезден бях открил живописна тясна долина, която се спускаше надолу към Елба. Лъкатушещият път вървеше край планински поток, който на протежение от около една миля се мяташе и пенеше връз скали и камънаци между обрасли с гори брегове. Вървях по нея пленен, докато след един завой внезапно видях пред себе си група осемдесет до сто работници. Те бяха заети с прочистването на долината и с придаване приличен вид на тоя поток. Всички камъни, които пречеха на течението, внимателно се вадеха и откарваха настрана. Бреговете от двете страни се изграждаха с тухли и се циментираха. Надвисналите дървета и храсти, преплетените лози и виещи се растения се изкореняваха и се подкастряха. Малко по-нататък стигнах до свършената работа - планинска долина, каквато трябва да бъде според германските схващания. Водата, сега широк, муден поток, се движеше по изравнено, чакълесто корито между две стени, увенчани с каменен парапет. На всеки сто крачки тя леко слизаше надолу по три дървени площадки. От двете страни брегът беше разчистен на известно разстояние и на еднакви интервали бяха засадени млади тополи. Всяка фиданка бе заградена с плет и вързана за железен прът. Местната община се надява в течение на две години да "завърши" тая долина по цялото и протежение и да я направи подходяща за разходките на склонния към ред любител на германската природа. На всеки петдесет крачки ще има пейка, на всеки сто крачки - полицейска разпоредба, на всяка половин миля - ресторант.
Те правят същото от Мемел до Рейн. Просто разчистват страната. Спомням си много добре долината на Вер. Едно време тя беше най-романтичният пролом в целия Шварцвалд. Когато за последен път слизах по него, няколкостотин италиански работници, докарани там, усилено работеха, учеха буйната малка Вер как трябва да тече, иззиждаха бреговете й тук, взривяваха скалите й там, правеха й циемнтови стъпала, по които да слиза въздържано и без да вдига шум.
Защото в Германия не се говорят глупости за волната природа. В Германия природата трябва да се държи прилично и да не дава лош пример на децата. Германският поет, ако видеше води да се сриват надолу, както Сауди малко неточно описва сриването на водите на Лодор, щеше да бъде твърде много изумен, за да се спре и да ги опише в стихове с алитерации. Той щеше да побърза веднага да съобщи за тях на полицията. Тогава тяхното пенене и техният рев щяха скоро да секнат.
- Хайде, хайде, за какво е цялата тая шумотевица? - щеше строго да каже на водите гласът на германските власти. - Знаете, ние не можем да допуснем подобно нещо. Слизайте надолу тихичко, не можете ли? Къде мислите че се намирате?
И местната германска община щеше да снабди тия води с цинкови тръби и дървени корита, и виещи се стълби и да им покаже как да текат надолу съзнателно, по германскя начин.
Уредна страна е тая Германия."

Из "Трима на бумел" от Джером К. Джером

1 коментар:

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.