Онейрично растение 3D

Думата онейричен е просто шеговит опит да дам псевдо-научно наименование на "сънен" с цел по-funky заглавие. Но все пак допускам, че терминът съществува в някакъв подобен вид в един или друг език. Просто изхождам от старогръцката дума όνειρος - сън, съновидение, нещо въображаемо, мечта. Но да не се отплесвам, просто исках да разкажа за един особен сън, който имах преди няколко дни.

Сънят беше отчасти така нареченият "осъзнат сън" (lucid dream) - сън, в който осъзнаваш, че просто сънуваш и същевременно всичко около теб е учудващо ясно, конкретно и ярко. В някои случаи можеш дори съзнателно да управляваш хода на съня, случващото се, дори обстановката, в която се намираш. В интернет може да бъде намерена много информация по този въпрос, за отскок мога да дам следния линк. Както се разбира, съществуват множество техники за овладяване на това изкуство, така че подобни сънища да бъдат предизвиквани волево, а не да се случват по някаква чиста случайност, както беше в моя случай.

Само че моят сън беше осъзнат по особен начин. Особеността се състоеше в това, че беше осъзнат сън в съня, т.е. аз сънувах, че сънувам осъзнат сън. Което направи усещането още по-особено, когато се събудих и премислих случилото се. А ето какво беше то.

Сънувах себе си сред много хора - роднини и познати, явно събрали се на някаква сбирка. Бях много уморена и реших да се оттегля да поспя за малко - не изглеждаше много вероятно някой да забележи отсъствието ми. И така, легнах си и не след дълго попаднах в блажено състояние на просъница. Беше ми ужасно удобно и ужасно щастливо. Умът ми блуждаеше и не беше напълно буден, мислите ми се превръщаха в картини, бях на прага на съня. Но някак бях и будна. И тогава, в това упойващо състояние си казах: "Чакай малко, всичко е толкова гъвкаво е момента, мога да накарам ума си да визуализира каквото пожелая". Реших да започна с нещо просто. Първото, което абсолютно случайно ми хрумна беше бюро с компютърен монитор на него, който реших да опитам да изключа. И го направих просто като си представих как го изключвам, без да виждам ръката си. В следващия момент без да знам как и защо се озовах рееща се във въздуха над високи вечнозелени растения с дълги месести листа, които леко се поклащаха когато мина над или през тях. Нямах тяло и просто си се реех, наблюдавайки колко ясно, откроено и триизмерно е всяко листо - можех да го разгледам от всички страни по най-реалистичен, дори прекалено реалистичен начин. Опитах се да контролирам полета си сред растенията. Не се справях много добре, сякаш трябваше да свикна с това особено състояние, да се науча как да навигирам в този странен свят. Така че на моменти се получаваха прекалено рязки и неконктролирани смяни на посоката, които ме объркваха. В някакъв момент реших, че ми трябва ръка, за да докосна листата. И тя постепенно се оформи пред полезрението ми. Аз обаче активно участвах в процеса на оформянето й. Беше не по-лесно от управлението на полета ми сред растенията - аз определях формата и детайлите й, сякаш я скулптурирах с ума си. И на моменти се получаваше доста зле - ту ставаше прекалено тънка, ту цветът й не отговаряше, ту беше прекалено прозрачна. Май така и не я докарах съвсем. Но беше достатъчно добра, за да мога да я използвам. Така че започнах да галя листата, а те плавно се огъваха под допира ми, отново в изумителна триизмерност и яснота.

Всичко това продължи, както му се струваше на сънувания ми спящ аз, не повече от 2-3 минути, след което той се събуди. Щастлив и изумен от преживяното, изтича при останалите, за да им разкаже. Застанала до вратата, рееща се на около метър от земята, аз разказвах, че съм имала осъзнат сън и в същото време бях достатъчно глупава да не осъзная, въпреки очевидните факти, че и в момента сънувам. Почти веднага след това се събудих на сутринта. И осъзнах иронията и подигравката, сякаш някой ми натякваше: "Какво се перчиш, какво си мислиш, че си постигнала? Виж се само, рееш се в безтегловност и не можеш да осъзнаеш, че това е сън."

И въпреки че от тази гледна точка сънят ми беше полу-осъзнат, ако мога така да се изразя, не мога да не се възхитя (за пореден път) на способността на ума ни да създава светове. Това се случва всяка нощ, разбира се, но конкретно този сън ми позволи да видя с "очите си" колко подробна и близка до действителността (каквото и да означава това) може да бъде една такава илюзия, как се подава на командите ми и се оформя както пожелая. И лично за мен няма никаква логична причина да смятам, че тази безкрайна творческа сила на ума се проявява само докато сънуваме, а спи през деня, когато разчитаме на разните обективни външни импулси и мозъкът превключва на режим "преводач" (с филтриращи функции).

Но сега не му е моментът да се впускам в размисли за реалността и разума, просто исках да опиша онейричното си преживяване ;), така че да мога отново да се върна към него след време, а не да забравя подробностите и спомените ми да се изчерпват с: "Абе сънувах там някакво триизмерно растение..."