Въжето заникъде

По повод последния ми пост за конструктивното отрицание и втълпените нужди и желания се присетих и за едно стихотворение на Катерина Стойкова от стихосбирката й "Въздухът около пеперудата". Споделям тук българския му вариант.

Въжето заникъде
   По стихотворение на Моли Пикок

Да ти липсва
каквото
не искаш
е като да видиш
въжето заникъде
спуснато
в ръцете ти
след като
си паднал
на дъното
на дълбок
кладенец.
Премисляш дали
да го вържеш
около кръста си
около шията
или само
да поискаш
парченце хляб.
Има достатъчно
вода.