Натам и обратно

снимка: eos

Изминаха няколко дълги мълчаливи месеца, знам. Писането в блог не е шега работа обаче. Налага се да намериш баланса между пълното духовно блато и еуфорията, понеже в нито едното от тези две крайни състояния не си годен. Пък аз преминах и през двете преди да се стигне до този постинг. Така че се извинявам на единствения си (ако изобщо все още чете) читател. Ако е роден през 83г. ще получи от мен бира с пържени картофки през юни месец.

И така, отидох и се върнах. Беше интересно, озадачаващо, ново, стереотипно, весело, тъжно, красиво, грозно, с една дума: всичко. Беше всичко, което очаквах и в същото време нищо, което съм си представяла. И аз не знам как се получава така. И аз не знам, дали е хубаво или лошо. Част от мен иска да се върне там, да открие още милиони противоречия, още милиони разлики като формата на тоалетните чинии там и в Европа, още милиони глупави и интелигентни хора, още милиони растения и животни, непознати звуци, още много изгреви и залези. И друга част от мен се чувства сигурна, по-достойна и тежаща на мястото си тук, в Европа. Тази страна ме отблъсква, влиза в конфликт с много от разбиранията и ценностите ми и все пак ме привлича с многото си лица и същности. И с безкрайния си потенциал да те остави изненадан с нещо. Няма да се впускам в епични разкази за това къде съм била, какво съм видяла, какво ми е харесало и какво не. Ще кажа само, че сега животът ми се дели на две - преди да отида там и всичко след това. Защото успях да се убедя, че след всичките години на умишлено и неумишлено притъпяване на сетивата и ума все още има неща по света, които могат да ме вълнуват, интригуват и изненадват. Без значение дали с положителен, с отрицателен или и с двата заряда. И ще трябва отново да се върна там някой ден - онези две чаши за мартини трябва да могат все някак да бъдат задигнати незабелязано от бара.

Благодаря ти за всичко, читателю роден през 83г. Надявам се и аз някой ден да мога да направя за теб нещо толкова хубаво.