петък, април 21, 2006

През девет планини в десета

"Чувала съм за хомосексуални хора, които са били изоставени от родителите си, но досега не съм срещала такива. Понякога говорим с приятели на тази тема. Те също са чували за изоставени от семействата си хомосексуални хора... но и те не са виждали такива... Доста съм се интересувала от този въпрос целенасочено.
Обаче пък познавам хомосексуални хора, които за да го скрият - изоставят те семействата си. И хукват през девет планини в десета... в чужди държави... търсейки какво? Анонимност.
Търсещи място, където никой няма да се интересува от тях, където ще са празно пространство и където ще могат спокойно да влезнат в гей или лес клуб и да измъкнат нещо за вечерта. Спокойно... защото дали са гей... дали умират... дали са болни или щастливи... това на никой от околните не му пука.

Има много причини да се разкриеш... има много причини да НЕ се разкриеш... Всеки сам си слага плюсовете и минусите на кантарчето и преценява.
Но в едно съм убедена до безкрайност... Че няма как да живееш скрито, в страх от разкритие, маскиран, с едно лице за обществото и друго за личния ти живот... и да постигнеш хармония... да преживееш щастлива връзка... да имаш планове за бъдещето...
Ден след ден и ден за ден... секс след секс... дните се изнизват... годините се натрупват... и огромна е горестта на един самотен и дърт.... мммм... гей.

А няма връщане назад и втори опит..."

елия

Няма коментари: