Да търсиш Бог
"Да търсиш бог често прилича на това да търсиш игла в купа сено. Знаеш, че трябва да е паднала някъде там, но трудът да я намериш ти изглежда causa perduta. Имаш три варианта. Първият е да поразровиш отгоре, отгоре и да се откажеш - майната му. Бог е мъртъв.
Вторият е да проявиш непоколебимост, граничеща с инат - тук е, значи трябва да я намеря, ако ще да е стрък по стрък, зарязвам всичко и се посвещавам единствено на търсенето на иглата - стръкче сено по стръкче сено. Така метафорично си докарваш разголване на всеки детайл от същността си и чат пат се натъкваш на овнешки курешки, бодли, смачкани детелини, какво като може да са били четирилистни някога. Така се сдобиваш и с арогантността да твърдиш, че си много специален задето знаеш какво съдържат всички съставни части на сеното. За теб то никога вече няма да носи нито идеята за урожай, нито ще има аромата на тръшната върху сеното жена. Ако тръгнеш да ровиш по този начин в сеното, рискуваш да се изправиш лице в лице с болки, които може и да си забравил като одраскано коляно на дете, със страхове, които са ти пречили да протегнеш ръка към друго човешко същество, и още купчини с грешки, всякакви подлости, които си извършил, докато нехайно си мислеше, че не си такъв човек. Ще ти се прииска да се откажеш от повечето земни наслади, за да не рискуваш да натрупаш още боклук. Ще започнеш да страниш от хората, сякаш идват при теб само за да те затрупат с още сено и още плява, за да не можеш ти да си намериш иглата. И да, ако си упорит, ще намериш иглата. Ще си зашиеш ризата, но рискуваш да се почувстваш като Дороти от Магьосникът от Оз, когато откри, че той е инсталация - "за какво бих толкова път, един вид". И да си принуден да си зададеш още по-бруталния въпрос - добре, видях всичко, разпръснах всички илюзии, научих всичко, намерих и овеществяванетo на Бог - а сега накъде? И най-много да изкрещиш към небесата Quo vadis, Domine?
Третият подход е този на пълния глупак. Загубил иглата, загубил я. Но миризмата на прясно сено, ах тази миризма! И жената, в това сено, ах тази жена! И приятелите, с които беше такава веселба, докато събирахме сеното, ах тези чудесни приятели! И жената, която риза ми уши, ах тази жена! И детето, което ни се роди, ах това прекрасно дете!
Да търся бог ли? А кой направи светът толкова прекрасен?"
Вторият е да проявиш непоколебимост, граничеща с инат - тук е, значи трябва да я намеря, ако ще да е стрък по стрък, зарязвам всичко и се посвещавам единствено на търсенето на иглата - стръкче сено по стръкче сено. Така метафорично си докарваш разголване на всеки детайл от същността си и чат пат се натъкваш на овнешки курешки, бодли, смачкани детелини, какво като може да са били четирилистни някога. Така се сдобиваш и с арогантността да твърдиш, че си много специален задето знаеш какво съдържат всички съставни части на сеното. За теб то никога вече няма да носи нито идеята за урожай, нито ще има аромата на тръшната върху сеното жена. Ако тръгнеш да ровиш по този начин в сеното, рискуваш да се изправиш лице в лице с болки, които може и да си забравил като одраскано коляно на дете, със страхове, които са ти пречили да протегнеш ръка към друго човешко същество, и още купчини с грешки, всякакви подлости, които си извършил, докато нехайно си мислеше, че не си такъв човек. Ще ти се прииска да се откажеш от повечето земни наслади, за да не рискуваш да натрупаш още боклук. Ще започнеш да страниш от хората, сякаш идват при теб само за да те затрупат с още сено и още плява, за да не можеш ти да си намериш иглата. И да, ако си упорит, ще намериш иглата. Ще си зашиеш ризата, но рискуваш да се почувстваш като Дороти от Магьосникът от Оз, когато откри, че той е инсталация - "за какво бих толкова път, един вид". И да си принуден да си зададеш още по-бруталния въпрос - добре, видях всичко, разпръснах всички илюзии, научих всичко, намерих и овеществяванетo на Бог - а сега накъде? И най-много да изкрещиш към небесата Quo vadis, Domine?
Третият подход е този на пълния глупак. Загубил иглата, загубил я. Но миризмата на прясно сено, ах тази миризма! И жената, в това сено, ах тази жена! И приятелите, с които беше такава веселба, докато събирахме сеното, ах тези чудесни приятели! И жената, която риза ми уши, ах тази жена! И детето, което ни се роди, ах това прекрасно дете!
Да търся бог ли? А кой направи светът толкова прекрасен?"
Стоян Момчилов
Публикации
1 коментар:
Да търсиш Бог не предполага да зарежеш "всичко останало". Напротив - именно "всичко останало" ти е необходимо в търсенето ти, именно "всичко останало" е сеното. Да търсиш Бог означава да забелязваш и проникваш във "всичко останало". Сламките не ти пречат, а ти дават още повече сведения, които са ти необходими. Така че ако някой ти дава нови сламки, няма да бягаш от него, а напротив, ще се радваш, че имаш нов повод за размисъл. А жената, тръшната в сеното, е също сламка, която да разгледаш. И преживееш.
Но Бог не е една от сламките във формата на игла. Ако беше така, и машина щеше да го открие. А ти, като интелигентен човек, щеше да запалиш сеното, да го оставиш да изгори изцяло и накрая щеше да остане голият Бог - една метална игла.
За щастие не е толкова безинтересно.
Публикуване на коментар