CUI PRODEST?

ЗАКОНОВО ПРАВО НА ЛИЧЕН ОТГОВОР

CUI PRODEST?*

Здравей, Николай! Беше време, когато често се виждахме. Седяхме заедно и говорехме твърде малко, повече мълчахме. И така усещахме колко сходна е нашата мисловна чувственост. И това ни правеше съпричастни.
Сега обаче ти проговори. Проговори като Н.В.Гочев (спомняш ли си, че така надписваше контролните си). И аз, твоят Учител, възприех твоите думи, публикувани в тази елегантна, но кратка, Internet медийна изява, публикувана един месец преди Великден и наречена “За предстоящия юбилей на Класическата гимназия”, като истинско “Откровение”.
Досега тънех в безпросветен маразъм с елементи на мания за величие. Сега вече прогледнах, разбрах кой съм, как изглеждам, къде ми е мястото. И най-важното – прозрях каква вина несъзнателно съм трупал в себе си.
И така:

Първо: Какъв бях и какъв ще стана?
1. Бях склерозирал, скучен, кичозен и ритуален поддръжник на статуквото без никаква надежда. А колко просто и лесно било – Ново Настоятелство и всички ставаме чисто нови хора с идеи, енергия, инициативност и предприемчивост, дискутиращи за бъдещето и загърбили хан Аспарух.
2. Бях немарлив техник по класическа и хумунитарна поддръжка, който не става дори за възпитател в климатично училище. А колко просто и лесно било – всички “пенсии” в пенсия и всички се прераждаме, за да дочакаме законния срок на пенсията си. Трябва да се уважаваме, нали?
3. Бях безправен и послушен роб, който смирено мисли за своето оцеляване. А колко просто и лесно било – нека да дойдат “пролетта на промените” и “цветната революция” и всички ставаме граждани и истински личности, които имат бъдеще и то какво. Да живее Новото Време!
4. Бях привилегирован клиентелист, който се надува, че е над закона (засега, уви, без присъда!). А колко просто и лесно било – уволняват се всички и ... напред!!! Знам, че не настояваш точно мене да уволнят, но аз вече вдъхновено настоявам – УВОЛНЕНИЕ!!!
5. Бях щатен служител в НГДЕК с апетит за власт. А колко просто и лесно било – загърбвам канибализма и ставам суровоядец, а със спестените средства ще финансирам гимназията.

Второ: Как изглеждам?
1. Елитна мумия, обезобразяваща едни невинни млади души. (Знаеш, че аз съм шампион по доноси – анонимни, неанонимни, писмени, устни – всякакви. В последния, най-злостния донос, прочетох нещо сходно, но беше формулирано малко по-меко.)
2. Глупаво самодоволен, заспал, архаичен окаяник, който дори не е възпитаник на гимназията.
Николай, в “Откровението” няма отговор как да се преодолеят тези негативни “ейдола”. Затова напиши, моля те, кратък “Малък млад пробудник”. Благодаря предварително!

Трето: Къде съм бил и къде ми е мястото?
1. Прозрях, че съм работил в погребалното бюро “Надежда всяка оставете” с ограничено работно време: от понеделник до петък – 800 – 1345, събота и неделя – почивен ден. Нищо, че хорът на НГДЕК непрекъснато е канен и изнася концерти в България и чужбина. Нищо, че Античният театър три последователни години беше поканен на четири фестивала в Италия, като постановките бяха изнесени на латински и италиански език. Нищо, че печелим награди в Арпино и Атина. (Победителят ни миналата година бе наречен “пръв сред първите” на Първия международен конкурс за превод от старогръцки език в Атина). Нищо, че представители на гимназията бяха официално поканени на закриването на Олимпиадата в Торино.
2. Прозрях, че съм работил в периферно училище със затихващи функции. (Прозрях елементарната логика: мястото определя качеството). Нищо, че се изтерзахме, докато търсехме нещо, в което да учим, ако трябва и на три смени. Нищо, че руината, която ни отпуснаха, заприлича поне малко на западен колеж. (Признавам, че отказахме на кмета Янчулев разкошната сграда в центъра на Белене, която той великодушно ни предлагаше).
3. Прозрях, че съм работил в едно ЕООД-монополист, възпиращо всичко ново, предприемчиво, инициативно и младо в хуманитаристиката, задушаващо в зародиш всеки опит за латинизацията на българското образование. Нищо, че учебният план и всички учебни програми бяха предоставени на тогавашната директорка на Варненската гимназия. (След намесата на титулувани особи от СУ обаче Варненската гимназия стана тя, каквато стана). Нищо, че цялата документация бе предоставена и на директорката на Априловската гимназия. (Лично аз изработих специална програма по история на Античната култура за Априловската гимназия). Нищо, че тогавашната директорка на гимназията в Кюстендил непрекъснато в продължение на година пътуваше до София, за да създаде филиал на НГДЕК в Югозападна България (Лично аз бях няколко пъти в Кюстендил за оказване на “експертна помощ”).
Но къде ми е мястото? Ясно е – на улицата под обгрижващите ласки на министър Емилия Масларова. Но не само моето място е там, а и на всички мои колеги. Справедливо е!!!

Четвърто: Каква е моята вина?
Вината ми, моята вина, изведнъж се откри пред мене в цялата си уродливост! Затова заявявам: Поемам вината!
1. За Септемврийското въстание (и двете)!
2. За подписването на Варшавския договор!
3. За хан Аспарух и преминаването му отвъд Дунава!
4. За това, че тогавашният диктатор на България имаше дъщеря!
5. За победата на Лукашенко в Беларус!
6. За това, че софийското метро не стигна до Интерпред и Младост!
7. За това, че Роналд Рейгън (ах, колко го мразех!) изкара два мандата въпреки възрастта си!
8. За това, че съм преподавал на връстници на потъпкването на пражката пролет и окупацията на Чехословакия.
В “Откровението” пише: “Наближава 2007 г.”. Ето още едно откровение! Затова призовавам: Ако не влезем в Европейския съюз, то поне да закрием НГДЕК “Константин Кирил Философ” (това е цялото наименование на гимназията). Тридесет години стигат!!!

Въпреки “Откровението обаче все още ме гложди въпросът Cui prodest?

Николай, надявам се скоро пак да помълчим заедно!

Огнян Радев
техник І клас по един занемарен език и “някаква си измишльотина”
възраст: 51 години (в очакване на пенсия)
роден 4 месеца и 8 дни преди подписването на Варшавския договор

* CUI PRODEST - "Кой има полза?". Съкратено от "cui prodest scelus, is fecit" (Сенека, "Медея") - "Който има полза от престъплението, той го извършва".