Geocaching

Докато търсех начин да сглобя голяма сателитна снимка от картите на Google съвсем случайно попаднах на нещо много интригуващо - приключенски "спорт", наречен Geocaching. Както изглежда, играта съществува вече от години и е спечелила изключителна популярност (даже попаднах на книгата "Geocaching for dummies"), но за мен беше абсолютна новост. Смятам обаче да наваксам пропуснатото.

С няколко думи, идеята е следната. На разни места по света са скрити "съкровища" или "caches", откъдето идва и наименованието на играта. На английски cache означава най-общо неща, скрити под земята, някакво тайно хранилище. Географските координати на скрития cache се публикуват в сайтове, посветени на Geocaching, където се сортират по местоположение. Междувременно са регистрирани стотици хиляди такива "съкровища" в почти всички държави по света. Оттам нататък с помощтта на GPS-приемател всеки желаещ може да се пробва да открие съкровището. Самият кеш може да бъде създаден, скрит и регистриран от всекиго и представлява водонепроницаем пакет, като стандартът е в него да се намира поне т. нар. log book - дневник, описващ историята на кеша, в който всеки откривател може да се запише. В девника често има и интересна информация за околността, оставена от създателя или откривателите. Освен дневника, в един класически кеш обикновено са скрити и предмети с различна, обикновено малка стойност - сувенири, играчки, химикалки, ключодържатели, но понякога и книги, софтуер, хардуер, пари, чекове, бижута... какво ли не. Играта разчита на честността и коректността на играчите - всеки може да вземе, каквото намери, но трябва да остави нещо в замяна (сравнимо по стойност) и да върне кеша на точното му място, за да може да бъде открит от следващия търсач. Друго важно правило е кешът да не бъде отварян в присъствието на мъгъли. Който е чел Хари Потър сигурно се досеща за какви хора става дума - "немагични" типове, незапознати с играта, които биха могли в крайна сметка да попречат на нормалното й протичане.

На пръв поглед откриването на кеша звучи елементарно при положение, че са налице точните му географски координати. Трудността обаче е да намериш път и да се добереш до въпросните координати. Някои кешове са лесни за откиване, други са хитроумно скрити, а трети са например под вода и могат да бъдат извадени единствено с водолазна екипировка! Обикновено в описанието на кеша е споменато и нивото на трудност на откриването му и достъпността на терена.

Играта има какви ли не вариации - например един кеш може да съдържа загадка или друга важна информация за намирането на друг, нерегистриран кеш. Или пък даден предмет, след като бъде намерен в някой кеш, може да бъде скрит от откривателя в друг кеш, като местоположението и историята му се протоколират и така може да бъде проследен пътят му по земното кълбо. Един поглед на официалния сайт www.geocaching.com определено си заслужава - там може да се прочете всичко, необходимо за да се включи човек в играта. Бях изненадана да открия, че там са регистрирани между останалите и 55 български кеша. Единствената пречка остава цената на GPS-приемателя, но съм сигурна, че инвестицията си заслужава. Освен че това е един прекрасен и мотивиращ начин да прекараш свободното си време сред природата, повечето кешове са в близост до интересни места, а описанията и дневниците им разказват подробности за особеностите и историята на местността.

Остава да си набележа първото предизвикателство...