Първият ни кеш

Случи се лошо време последните дни, валеше почти без прекъсване, но в неделя по обяд все пак успяхме да предприемем първия си geocaching поход. Поход е силно казано, разбира се, като за начало избрахме нещо в околността, със съвсем ниска степен на трудност. Внимавахме също кешът да е на място, където няма да гъмжи от хора, за да можем на спокойствие да разгледаме и да се насладим на това, за което само сме чели.

Избрахме си един letterbox cache в горичката край селцето Otterberg близо до Kaiserslautern. Letterbox ще рече, че зададените координати на описват местоположението на самия кеш, а на някаква следа към намирането на кеша. В нашия случай всичко беше съвсем просто. Координатите обозначаваха дърво в началото на една горска пътека. Разгледахме точното място предварително в Google Earth, така че дори не ни беше необходимо да използваме GPS-а. Което се оказа голямо преимущество в нашия случай. Имахме намерение и за geocaching да изпозлваме същата навигационната система, която ползваме за колата. Както изглежда обаче, машинката не предвижда начин да се вкарват географски координати, а само адреси или избрани точки от картата. Това е доста голям проблем, а в същото време вече сме дали 400 евро за GPS и някак е глупаво да платим още 200 за втори GPS-приемник, който да ползваме специално за geocaching. В зависимост от амбициите ни, може и да се наложи обаче...

Паркирахме в селцето и поехме към пътеката. Пред последната къща преди гората един мъж си миеше колата. Почти не ни погледна, но веднага се запитахме, дали пък той не е скрил кеша? Изведнъж осъзнахме, че всеки срещнат е потенциален участник в играта. А онези хора, дали и те не са се запътили да издирват кеша? Колкото и малко вероятно да е това, без да искаш започваш да се вглеждаш във всеки срещнат и да си задаваш подобни въпроси. Сякаш си част от някаква тайно общество.

Дървото беше маркирано, така че когато пристигнахме веднага разбрахме, че сме на правилното място. Оттук нататък указанията от страницата на кеша бяха да продължим навътре в гората още 80 крачки. Отляво трябваше да видим купчина камъни, в която е скрит кеша. Намерихме камъните и ни отне няколко минути ровене докато в крайна сметка открихме съкровището под един камък. Беше опаковано в два найлонови плика, които се бяха разпокъсали от ваденето и слагането между камъните.



Самият кеш представляваше пластмасова кутия, като тези от сладолед примерно, и далеч не беше непромокаема.



Част от съдържанието беше подгизнало от дъждовна вода. Важните предмети - дневникът и един печат - бяха прибрани в пликче с цип. Кешът беше съвсем новичък, така че само няколко души се бяха нанесли преди нас. Всеки беше подпечатал дневника със собствен печат и беше оставил кратък поздрав за собственика, заедно с датата на намирането и прякора си. Ние предварително знаехме за идеята с печатите, така че бяхме донесли един със себе си и оставихме и своя принос. Освен дневника и печата в кеша се намираха какви ли не джунджурийки - кръпка с логото на geocacher-ите "The world is our playing field", зъби от праисторическа акула, фонокарта, тефтерче-календар, стикери, пластмасови пръстенчета, карти за игра във формата на сърце, както и две геомонети (geocoins), които обаче бяха ламинирани хартийки, а не истински монети. Не взехме нищо, тъй като нямахме какво да оставим. Но добихме добра представа какво да си носим за друг път.



Докато разглеждахме находката, по пътеката минаха някакви хора. Въпреки че бяхме сравнително встрани от пътеката, леко се спекохме. В крайна сметка обаче не ни обърнаха никакво внимание и отминаха без да си прекъснат разговора. Полюбувахме се още няколко минути на съкровището си и го заровихме обратно между камъните.

Когато се прибрахме, побързахме да отбележим находката си на сайта и да уведомим собственика, че кешът му е протекъл. Сега на профила ми гордо се пъчи първият ми открит кеш. А собственикът на кеша има 539 находки в 10 различни държави ;)

И така, въпреки че намирането беше елементарно, преживяването беше много вълнуващо. Ще се постарая оттук нататък да се въздържам и да не описвам с такива подробности всяко едно откритие - не искам да досаждам на малкото хора, които четат тук. Създадох обаче нова категория "Geocaching" понеже съм сигурна, че ще се насъберат достатъчно интересни случки за разказване. От това, което прочитам из www.geocaching.com, някои кешове са ужасно остроумни и забавни.