2009

Малко си е страшно да правиш равносметка на изминалата година. Вероятно затова досега съм се въздържала от такива занимания. Но пък 2009 се оказа много различна за мен и все се улавям, че гледам назад.

2009 мина под знака на куфара. Съдържанието му представляваше всичката ми така наречена собственост, докато сменях градове, жилища и домакини. Общо осем местообитания в общо четири държави - къде добре дошла, къде не чак толкова. Понятието "вкъщи" се разми по улиците и изгуби смисъл.

2009 беше годината, в която завърших висшето си образование - като че ли единственото начинание, което съм успяла да доведа до успешен край. Морето от колебание и несигурност, в което се озовах в последствие, все още изглежда безбрежно.

През изминалата 2009 приключи и дългогодишната (десетгодишната?) ми връзка с човека, за когото вярвах, че се пада любовта на живота ми. Сърцето ми беше разбито, а илюзиите започнаха да се топят бавно, но сигурно като полярните шапки.

Прекарах месец и половина в Намибия. Докато балансирах върху тънко острие между саморазрухата и възторга от живота, безкрайната савана и дюните на пустинята ме подтикнаха да преосмисля представите и илюзиите си за свободата.

В края на годината отговори все още нямаше, но у мен се събуди непреодолимото желание и необходимост да започна да наричам нещата с истинските им имена.

Себе си нарекох сила.