вторник, декември 28, 2010

Детски игри

Приятели от днес,
аз, Елен и момиче
с претенциозно име,
което не запомних,
играем игри.

Сами сме в апартамента,
завесите са спуснати,
а тя си е у дома
и се чувства
господар.

"Нека всеки нарисува
най-ценното в света."

С цветни моливи, старателно
тя рисува скъпоценен камък.
Без рисуване, той декларира
"Най-ценното са моите родители".

Аз не знам какво да рисувам
и мълча.

Продължаваме да играем.
Съпрузи сме,
аз и той,
а тя със замах дирижира
нашия семеен живот.

Като съпрузи
аз и той сме голи,
вързани с въже един за друг,
залепени, объркани, готови
да забравим.

Аз не знам какво да правя
и мълча.

5 коментара:

онлайн магазин за хранителни стоки каза...

Началото много ми хареса, после ми е малко обърконо с тия голи съпрузи... не че много разбирам от поезия...

море в турция каза...

Страхотна поема! Ето това е нещо, което си заслужава възхищението и отличната оценка. Доста хора се навъдиха напоследък, които се опитват да правят поезия и си мислят, че поезията се изчерпва с римата. Много иновативно и свежо! Хареса ми!

ранни записвания кушадъсъ каза...

много интересна поема, имаш много интересен стил на писане, продължавай така, продължавай да пишеш и да споделяш интересни неща тук с всички нас; с нетърпение очакване нови неща, поздрави до всички и до скоро, приятна вечер на всички

диабетични храни каза...

Стилът на писане е много интересен - с това имам предвид не само начина ти на изразяване, а стилът ти като цяло. Трудно е да отговориш на въпроса кое е най-ценното нещо в живота, трудно е да се разголиш до последния сантиметър пред някой, трудно е да споделяш ежедневието си само с един човек. Стиховете ти са прекрасни и те поздравявам за всяка дума в тях!

почивки в чужбина каза...

Да се опиташ да отговориш по някакъв начин на въпроса кое е най-важното нещо в живота е много трудно и сериозно. Има последици и отговорности , с които трябва да се внимава. Поздравления за страхотните редове, които си написал, много са истински и смислени. В последно време наистина може много рядко да срещнеш един истински творец.Радвам се че попаднах тук в този хубав, блог, който разглеждайки намирам страшно много информация.Като се замислим ние много трудно споделяме какво изпитваме наистина и какво таим в нашите души. Само ние си знаем.