Луди Години: За топографията на паралелния свят

"Как попадна там, питат хората. А всъщност искат да узнаят дали има вероятност с тях да се случи същото. Не мога да отговоря точно на въпроса. Мога да им кажа само - лесно е.
Лесно е да проникнеш в паралелен свят. Толкова са много: на лудия, на престъпника, на инвалида, на умиращия, навярно и на умрелия. Те съществуват успоредно с този свят, напомнят на него, но не са вътре в него.
Джорджина - момичето, с което бяхме в една стая - се пренесе внезапно и всецяло в предпоследната си година във Васар. Гледала филм в някакво кино, когато огромна черна вълна се разбила в главата й. Целият свят се изличил - само за минути. Разбрала, че е полудяла. Огледала се, за да види дали това се е случило с останалите, но всички били завладени от филма. Втурнала се навън, защото тъмнината в салона заедно с мрака в нейната глава й дошла в повече.
И след това, попитах я.
Много тъмнина, отвърна ми тя.
Ала повечето хора преминават отвъд постепенно, пробивайки дупчица след дупчица в мембраната между тук и там, докато се образува процеп. А кой би могъл да устои на един процеп?
В паралелния свят законите на физиката не важат. Не е необходимо нещо, което се издига, след това да пада, тялото в покой не е склонно да остане в покой и не може да се разчита, че всяко действие ще предизвика равно противодействие. Времето също е различно. Понякога се върти в кръг, тече назад, прескача от сега към после. Самият строеж на молекулите е променлив. Масите могат да са часовници, лица, цветя.
Това обаче са факти, които откриваш впоследствие.
Друга особена черта на паралелния свят е, че макар и невидим от тази страна, попаднеш ли веднъж вътре в него, лесно можеш да различиш света, от който си дошъл. Понякога той изглежда огромен и застрашителен, тресящ се като гигантско парче желе, друг път е умален и примамлив, ярък и кръжащ в орбитата си. Но и в двата случая не може да бъде отминат.
Всеки прозорец на Алкатрас гледа към Сан Франциско."

Сузана Кейсън, "Луди години"