CERN

Местенце, която си набелязах за посещение през идната година, е лабораторията на Европейската Организация за Ядрени Изследвания, или накратко, CERN (Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire). Доскоро свързвах това понятие единствено с Тим Бърнърс Лий и появата на World Wide Web и някак беше минало покрай ушите ми, че това всъщност е център по физика на елементарните частици, при това най-големият в света. Намира се покрай Женева, на Швейцарско-Френската граница.

CERN е организация, в която активно членуват 20 европейски държави, между които, както с удоволствие научих, и България (член от юни 1999 г.). Подобни лаборатории са свързани с неимоверно скъпо и в по-голямата си част огромно по размери оборудване (по ирония на съдбата колкото по-малки са наблюдаваните обекти, толкова по-огромна е необходимата апаратура...). Така че съоръжение с размерите на CERN в наши дни не е по силите на една единствена държава - както от гледна точка на държавния бюджет, така и от гледна точка на научните кадри. Вероятно единствената страна в света, способна да поддържа самостоятелно такова съоръжение, са САЩ, но както всички знаем, те предпочетоха да насочат парите на данъкоплатеца към по-перспективни инвестиции като войната в Ирак. Понеже "чистата наука", с която се занимава CERN, за момента няма конкретни практически цели - единствено знанието.

В тази връка прочетох един интересен анекдот. Боб Уилсън, първият директор на Fermilab, голяма лаборатория по физика на елементарните частици в САЩ, бил запитан от Конгреса "А какво ще допринесе Вашата лаборатория за отбраната на Съединените Щати?". Отговорът му бил: "Нищо, но поне ще бъдат достойни да бъдат отбранявани."

Целта на CERN е изучаването на елементарните частици и силите, които действат на това най-ниско ниво. Познатите ни електрони, протони и неутрони, както и кварките, изграждащи протоните и неутроните, са частиците, които изграждат матерята, каквато я познаваме. Но има и частици, които не могат да бъдат наблюдавани при нормални условия, а именно частиците, които изграждат космическата материя, високоенергийната материя и антиматерията. Някои от тях са съществували за части от секундата по време на Големия Взрив и сега могат да бъдат изучавани единствено ако бъдат създадени, или "добити" по изкуствен път - при сблъсък на частици, заредени с огромна кинетична енергия. При такъв сблъсък се отделят някои от съставните части на частиците или възникват "ненормални" частици, които след съвсем кратко време преминават в стабилното състояние на някоя от добре познатите ни частици. Така че с тази цел биват конструирани и огромните ускорители на частици като този в CERN - по кръгова траектория при многократни обороти частици биват ускорявани почти до скоростта на светлината и чрез високоенергийните сблъсъци учените се надяват поне приблизително да пресъздадат ситуацията по време на зараждането на Вселената.



Струва ми се, че на тази сателитна снимка мащабът си личи недвусмислено. Широкият червен кръг, който опасва цели селца и полета, е пръстенът на ускорителя с обиколка 27км. Оградените с малки червени кръгчета съоръжения са детекторите на частици (наричани също експерименти), които извличат информация на мястото на сблъсъка. Някои от тях са огромни, на височина достигат шест-етажни сгради. Лабораторията има 3000 постоянни сътрудници, както и средно по 6500 гостуващи учени. Само тази година бюджетът на CERN е 860 млн евро.

Освен мащабите на този проект, впечатляващ за мен е именно фактът, че се инвестират милиарди в нещо - поне до момента - напълно непрактично. Приложната наука, която обикновено има за цел да доусъвършенства вече придобитите знания и технологии с цел конкретното им приложение и в крайна сметка печелене на пари, по-лесно получава държавни субсидии, а още по-често протича в рамките на индустрията, където (почти) всяко постижение се скрива и патентова. В този случай обаче милиардите се инвестират в човешкото любопитство и жажда за знание и разбиране на Вселената около нас и в сътрудничеството на учени от цял свят. Това някак... ми връща вярата в човечеството. И смятам да го видя със собствените си очи колкото се може по-скоро.

Ето и няколко линка:

CERN - официален сайт
интересни есета на C.H. Llewellyn Smith, бивш директор на CERN на тема приложната наука срещу чистата наука
Уикипедия - накратко за CERN