To USA, with Love: The Melting-Pot

Започвам да пиша този материал чак сега, въпреки че събирам наблюдения и формирам мнението си по въпроса вече от няколко години. И по-точно - от 6, през които живея и работя почти изключително заобиколена от американци, ако и да съм била физически на територията на Америка само около 2 години и половина.

Заминах за "The Melting-Pot" с надежда за ново начало и вяра, че някъде в така добре рекламирания безкраен набор от възможности се крие моето щастие. Сега, 6 години по късно, се чувствам благодарна за мястото, до което след много лутане все пак успях да стигна, но и много критична към новите си сънародници. Поне за разлика от много критици, знам за какво точно заслужават критика.

Последен disclaimer преди да започна: въпреки че (ще) звуча доста негативно настроена, осъзнавам че американският народ и държавата им си имат и добри страни, както и че им дължа благодарност за някои неща. Но няма да се спирам на тях, понеже целта на този текст е да проучи какви са недостатъците, а не преимуществата им.

Един от най-главните проблеми в Америка са предразсъдъците на хората. При това не на някоя конкретна раса спрямо друга, ами на всяка обособена група спрямо всички останали групи: било то бели спрямо негри, мексиканци, араби; негри спрямо бели, мексиканци, араби; мексиканци спрямо... схващате. Продължавам: мъже спрямо жени, хетеросексуални спрямо хомосексуални, религиозни спрямо атеисти, богати спрямо бедни... Така обособените групи си остават сегрегирани и онеправдани заради предразсъдъците на останалите групи спрямо тях, докато в същото време те самите практикуват същите спрямо останалите обособени групи. Мисля, че самата идея, че толкова разнородна група хора могат да живеят в едно общество като равни, е малко утопична. Най-малкото понеже голяма част от тях са сравнително нови законни членове на това общество: преди 87 години жените не са имали право да гласуват в много щати (19-та Поправка на Конституцията) ; въпреки че робството е обявено за нелегално още през 1865г. (13-та Поправка), до преди 43 години все още е било напълно легално да се дискриминира на базата на.... общо взето каквото и да било (Civil Rights Act, 1964). Това означава, че настоящите родители и баби и дядовци тогава са протестирали срещу правото на чернокожите да ходят на университет с тях. Как може реално да се очаква, че децата и внуците на тези хора ще са членове на едно искрено-свободно от предразсъдъци общество и рамо до рамо с "нигрите" ще работят за светлото бъдеще на децата си?

Следващият голям проблем, на който ще се спра, е лицемерното преливане на институциите църква и държавна власт.

Продължението следва...